Сопот (община Кавадарци): Разлика между версии

Селото е старо и е било седалище на [[тиквеш]]кия областен управител.<ref name="Кавадарци"/> В 19XIX век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Сопот има 350 жители [[българи]] [[християни]], 225 [[българи мохамедани]] и 5 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_06.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 154.]</ref> Според други данни мюсюлманското население се заселва в края на 19XIX век от [[Корча]]. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Ниските ниви край реката се използват за градинарски култури, а повисоките за лозя. Стоката се пасяла на пасищата и ливадите на ридовете Любаш.<ref name="Кавадарци"/>

На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва две съседни селища Сопот (Sopot) - едното българско християнско, а другото българо-мохамеданско (помашко).<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927]</ref> След [[Първа световна война|Първата световна война]] мюсюлманите се изселват и в Сопот се заселват [[Сръбска колонизация във Вардарска Македония|сръбски колонисти]], които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.<ref name="Палешутски 27">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=27 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_1.html |accessdate=30 януари 2014 г}}</ref> Част от жителите на Сопот мигрират във втората половина на 20XX век към големите градове, но не така силно както жителите на останалите тиквешки села.<ref name="Кавадарци"/>