Разлика между версии на „Български лев“

м
год.-->години.; козметични промени
м (год.-->години.; козметични промени)
Левът е приет за българска парична единица малко след [[Освобождение]]то на страната, когато на [[4 юни]] [[1880]] г. е приет ''Закон за правото на резание монети в Княжеството'', а на следващата година са отсечени и първите монети.<ref>Иванов</ref>
 
От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на [[германска марка|германската марка]] чрез системата на [[валутен борд]] при курс 1000 лева = 1 германска марка. След [[Деноминация (финанси)|деноминацияденоминацията]]та на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към [[евро]]то при курс 1,95583 лева = 1 евро.
 
== История ==
Краткият период на стабилност на лева е прекъснат от [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първата световна война]], които предизвикват силна инфлационна вълна. Още в началото на 1912 г. е приета промяна в закона за БНБ, с която за обезпечение на банкнотите се приема не само налично злато, но и вземания от чужди контрагенти. Това създава рискове за системата в случай на дестабилизация на валутата, в която са деноминирани вземанията, но по това време подобна практика е въведена и в много други страни, което поставя основата на [[златно-девизен стандарт|златно-девизния стандарт]], доминиращ в [[Европа]] през следващите десетилетия.<ref>Аврамов, стр. 230 – 232</ref>
 
На 23 октомври (10 октомври стар стил) 1912 г. – дни след началото на Балканската война, конвертируемостта на левовите банкноти в злато е отменена. Първоначално това се приема като временна мярка за времето на войната, но последвалите събития позволяват конвертируемостта да бъде възстановена едва в края на 1920-те годгодини. До края на Балканските войни левът се обезценява с 15%, но след техния край е временно стабилизиран. Това става с помощта на външен заем, отпуснат от [[Австрия|австрийски]] банки на БНБ, и със създаването на Камбиален синдикат между БНБ и няколко големи търговски банки, който провежда интервенции на валутния пазар, поддържащи курса на лева.<ref>Аврамов, стр. 232</ref>
[[Файл:Kasov bon 1918.jpg|мини|250п|Касов бон на БНБ от 1918 година, използван като паричен заместител]]
 
 
=== След 1989 ===
[[FileФайл:Euro exchange rate to BGN.svg|thumbмини|400п|Обменен курс на еврото спрямо лева <ref>http://www.ecb.int/stats/exchange/eurofxref/html/eurofxref-graph-bgn.en.html</ref>]]
 
През 90-те години два периода на драстична инфлация – от зимата на 1990 – 1991 и още по-тежкия – от зимата на 1996 – 1997 г., значително девалвират лева. Това довежда до установяването на [[Валутен борд|валутния борд]] през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева.
 
След въвеждането на валутен борд всички български пари в обръщение са обезпечени от валутните резерви на Българската народна банка (БНБ).