Делото Драйфус: Разлика между версии

[[FileФайл:Musée des Horreurs 6.jpg|thumbмини|350px|Карикатура на капитан Алфред Драйфус в хода на делото]]

[[FileФайл:J'accuse - Gallica - page 1.jpg|thumbмини|350px|Статията „[[Аз обвинявам!]]“ на Емил Зола в „[[Орор]]“]]

'''Делото „Драйфус“''' е [[наказателен процес]] във [[Франция]] през 1894-1906 г.

[[Обвинение|Обвиняем]] в процеса е [[Алфред Драйфус]], единственият офицер от [[евреи|еврейски]] [[произход]] на служба в Генералния щаб на Френската армия, срещу когото в хода на процеса е издадена [[присъда]] (доживотна [[каторга]]) за [[шпионаж]] в полза на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]].

Семейството на Драйфус (известни [[елзас]]ки индустриалци) споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896 г., 23 мес. след присъдата, в [[Брюксел]] младият евреин Бернар Лазар публикува своето разследване, с което се опитва да убеди, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана бил антисемитизмът. В разследването си Бернар Лазар твърди, че:

{{цитат|Той беше арестуван, защото е евреин, беше осъден, защото е евреин, и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата.|}}

На 10 ноември 1896 г. вестник „Льо Матен“, който е съсобственост на Филип Бюно-Вария, съвипусник на Драйфус, помества факсимиле от бордерото, писано според правосъдието от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още 2 предполагаеми писма от Драйфус до германския военен аташе, едновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т.нар. „бордеро“, за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар, поел защитата на Драйфус, е заподозрян в изтичане на информация от делото в пресата.

Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат в аферата Драйфус „католически заговор“. В тази група е и [[Емил Зола]], който по онова време е най-популярният и най-скандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик [[Жорж Клемансо]], който по тогава време издава либералния вестник „Орор“. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на 1-ва страница на вестника на 13 януари 1898 г. под заглавието „Аз обвинявам!“. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два лагера - за и против вината на Драйфус. Големите провансалски градове [[Нант]], [[Нанси]], [[Бордо]], [[Марсилия]] са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус.

Под влияние на протестите и надигналото се „народно недоволство“, в съчетание със започналата медийна кампания за преразглеждане на присъдата на Драйфус, френските власти, в лицето на военния министър Кавеняк и началника на Генералния щаб генерал дьо Боадефр, се доверяват на провокацията с „ново доказателство“ за вината на капитан Драйфус от досието му, което се оказва фалшификат. Това става повод те да подадат оставки, а съдебните власти са принудени под медиен и обществен натиск да преразгледат присъдата.

Междувременно изпратеният в Алжир полковник Пикар обвинява офицера Анри - свидетел срещу Алфред Драйфус, в лъжесвидетелстване. Полковникът е арестуван, но след него и Анри е арестуван. Последният се самоубива през август 1898 г. и Върховният касационен съд на Франция в повторен процес, воден в [[Рен]], намалява присъдата на Алфред Драйфус на 10 годгодини.