|
== История в България ==
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год.години по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год.години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „[[Орлов мост]]“), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год.години (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
=== Стилови характеристики ===
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|200п|Кооперативните домове „Асеновец“ (1925) и „Царевец“ (1930), пл. „Орлов мост“, София]]
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те годгодини. През 1930-те год.години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
=== Характеристики на сградите ===
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год.години, са построени с конструкция тип [[пруски свод]] – външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси със [[стоманобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради стоманобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]]. Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]].
=== Вътрешно разпределение ===
По отношение на вътрешното разпределение от 1920-те до края на 1930-те год.години преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-крилен) от [[дневна|дневната стая]]. Към края на 1930-те и през 1940-те год.години постепенно навлиза [[хол]]ната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям пряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа – официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от [[дюшеме]], а от [[1940-те]] год.години се ползва и [[паркет]].
=== Архитекти ===
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те год.години, имат реализирани проекти за кооперативни домове – [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]] и др.
== Външни препратки ==
| 