Йосиф I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
форматиране: 2x кавички, 2x тире-числа, 4 интервала, 6lokavica, URL, год.→г., нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| портрет= Yosif I.jpg
| портрет-описание=
| описание= Екзарх Български
| роден-място=[[Калофер]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| общомедия =Joseph I of Bulgaria
Ред 17:
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Избран е в ръководството на [[Македонска българска дружина|Македонската българска дружина]]. Поканен за секретар на [[Смесен екзархийски съвет|Смесения екзархийски съвет]]. Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от 3 месеца в края на 1872 г. е вече [[протосингел]] на Екзархията с [[архимандрит]]ско достойнство.
 
През следващите 3- – 4 години [[архимандрит]] Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, благодарение не само на перфектния си [[френски език]], но и на способността си да води преговори и да убеждава.
 
В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за [[Ловчанска епархия|Ловчански митрополит]], след като преди това е управлявал 1 година [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. На 24 април 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за [[екзарх]] от Църковно-народния събор в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]], [[Ортакьой]].
Ред 30:
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
 
Открива [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]], грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На 27 април 1892 г. поставя основния камък на българската [[Желязна църква]] в [[Цариград]]. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 – год1913 г. в Екзархията има вече 13731 373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 7885478 854 ученици и 226622 66 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на [[Българското книжовно дружество]], преименувано през 1911 г. в [[Българска академия на науките]].
[[File:Joseph I of Bulgaria.jpg|мини|Екзарх Йосиф. Портет от [[Иван Мърквичка]], 1910 г.]]
 
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]] след [[Междусъюзническата война]]. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне [[Цариград]] и се прибира в [[София]], съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът eе църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
 
Екзарх Йосиф умира през 1915 г. Погребан в южната открита галерия на църквата [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] в София, в близост до страничната олтарна врата.
Ред 49:
 
== Външни препратки ==
 
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=855 "IОСИФЪ I-й. Екзархъ Всебългарски. Починал на 20 VI 1915 г. в София"], издание на Македоно-Одринските братства, 1915 година
* [http://bnr.bg/hristobotev/post/100575544 Премълчаният живот на един български екзарх], предаване на БНР
* [https://chitanka.info/text/11272/24#textstart "Съветите на Екзарх Йосиф и последния ми разговор с него" - Ранни спомени], Симеон Радев, Траян Радев 
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=exact&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1403776276474&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=creator&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85Екзарх+%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84Йосиф&fn=search&vid=NALIS_VIEW/ Вижте повече за Екзарх Йосиф чрез Своден Каталог НАБИС]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=732 "Екзарх Йосиф за задачата на Екзархията след 1878 год."]публикувано в сп. "Илюстрация„Илюстрация Илинден"Илинден“, брой 72, 73, 74, 75, 76, 77, 79, 80, София, 1936 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1615 "На Негово Блаженство Българския Екзарх Йосиф I; от учащите се и живущите в С. Петербург българи"], публикувано в "Йосиф„Йосиф I Екзарх Български (1877-1902); Юбилеен Сборник"Сборник“, София, 1904 година
 
== Източници ==