Тиквеш: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: латинизация на векове
Ред 16:
Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от [[неолит]]а, [[античност]]та и [[средновековие]]то. [[Богдан Филов]], посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град. {{цитат|''Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва също Тиквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове.''<ref>Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр.133-134</ref>}} Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров ''Градот'' или ''Град Тиквеш''. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена [[елинизъм|елинистична]] и средновековна [[крепост]], която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.<ref>[http://www.promacedonia.org/im3/im_kavadarci.htm#2 Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.204-206.]</ref>
 
В годините на [[Османска империя|Османското]] владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е [[нахия]] в рамките на [[Струмица|Струмишка]] [[каза]], а от XVII век е самостоятелна кааза в състава на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. В средата на 17XVII век през Тиквеш минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише следното за казата: {{цитат|...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267.</ref>}}
 
В 1839 година немският пътешественик и учен [[Аугуст Гризебах]] посещава Тиквеш и по-късно пише: