|
== История ==
=== В Османската империя ===
В 15XV век в ''Хотонище'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според [[Любица Станковска]] ''Хотун'', а според [[Йордан Заимов]] ''Фотин''.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Фотин'' или по-вероятно от първоначалното ''Хотинишчи'' от личното име <nowiki>*</nowiki>''Хотин'' или <nowiki>*</nowiki>''Хотынъ'', като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото ''φως'', ''светлина''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>
Църквата в селото „[[Свети Мина (Фотинища)|Свети Мина]]“ е построена около 1800 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://fouit.gr/2015/04/08/%CF%84%CE%BF%CE%B9%CF%87%CE%BF%CE%B3%CF%81%CE%B1%CF%86%CE%AF%CE%B5%CF%82-%CF%84%CF%89%CE%BD-%CF%80%CE%B1%CE%B8%CF%8E%CE%BD-%CF%84%CE%BF%CF%85-%CF%87%CF%81%CE%B9%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%8D-%CF%83%CF%84/ | заглавие = Τοιχογραφίες των παθών του Χριστού στο χωριό Φωτεινή Καστοριάς (έτ. 1830). | достъп_дата = 2015-07-17 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 2015-04-08 | труд = | издател = Φούιτ.gr | език = | цитат = }}</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Фотинища има 250 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>
В началото на 20XX век всички жители на Фотинища са под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Фотинища има 120 българи патриаршисти [[гъркомани]].<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чифлик Фотинища преди [[Балканска война|Балканската война]] има 2 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>
=== В Гърция ===
|
