Шопско Рудари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: латинизация на векове
Ред 31:
В местността [[Цоцев камен]] край Шопско Рудари е открита праисторическа обсерватория.<ref>[http://ancientmacedonianastronomy.blogspot.com/2006/05/sopsko-rudare.html Шопско Рударе. Праисториска обсерваторија стара 4000 години]</ref>
 
В 19XIX век Шопско Рудари е изцяло българско село в Кратовска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Наречено е Шопско, за да се отличава от съседното село [[Турско Рудари]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Шопско Рудари има 750 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.221.]</ref>
 
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 95 къщи в селото на 7 март 1898 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Рударе'' има 40 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref>
Ред 45:
===Старата църква „Свети Никола“===
{{основна|Свети Никола (Шопско Рудари)}}
В най-старата махала на селото - Чергинската са разположените една до друга две църкви на селото - старата и новата, като и двете са посветени на „Свети Никола“. Новата църква е строена от 1939 до 1943 година и представлява кръстокуполна базилика. Старата църква е еднокорабна полувкопана базилика, която днес е запусната и не функционира като храм. Църквата е паметник на културата и е забележителна със зидания си иконостас, подобен на този в „[[Свети Георги (Старо Нагоричане)|Свети Георги]]“ в Старо Нагоричане или на „[[Свети Димитър (Градешница)|Свети Димитър]]“ в битолското село Градешница. Иконостасът и апсидалната ниша са изписани между 1567 и 1568 година и в този период, може би е изградена и самата църква. В 1581 иконостасът се сдобива с царски двери. Църквата цялостно е изписана по-късно, в края на 16 или в първите десетилетия на 17XVII век от друга зографска група.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://star.utrinski.com.mk/?pBroj=1987&stID=60806&pR=5 | заглавие = И спомениците ги игнорираат, зарем не?!| достъп_дата = 30 март 2014 г | дата = 16 октомври 2006 г | труд = Утрински весник }}</ref>
 
== Личности ==