Цани Гинчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
1873 се премества в [[Габрово]], където преподава естествени науки (история), химия и черковнославянски език. Тогава участва и в подготовката на въстанието на [[Цанко Дюстабанов]]. След провала на въстанието по внушение на габровските чорбаджии, учителите от Априловската гимназия биват заловени и откарани на съд във [[Търново]]. След двумесечен престой в затвора Цани Гинчев бил назначен за Окръжен управител на [[Оряхово]].
От 1 юли 1880 Гинчев е назначен за училищен инспектор във Врачанското и Оряховското учебни окръжия, както и за първостепенен учител в [[Лом]]. Част от живота му по това време е свързана с град [[Бяла Слатина
През 1886 Цани Гинчев се премества като учител в Търновската девическа гимназия по български език и литература и естествена история. Едновременно с това от следващата 1867 става издател и на списание „Труд“, в което и печата свои трудове. През първата година това е „Няколко думи за историята на нашето градинарство“, на следващата 1888 – повестта си „Зиналата стена“, а през 1890 и повестта „Ганчо Косерката“. През 1892 Гинчев издава повестта си „Женитба“, както и „Писма за корените и законите на българския език“ и „Седянка“.
Ред 48:
След себе си Цани Гинчев оставя незаличима следа със своето творчество, народополезна дейност и родолюбие. Човекът, който е работил денонощно и не уморно, оставя незабравими балади, повести, патриотични и лирични стихотворения, научни статии по езикови, земеделски и битови въпроси, вкл. и незавършена енциклопедия на болестите и лекуването им с билки (Лекарственик – 77 билки за 77.5 болести).
На негово име днес в България има кръстено [[Цани Гинчево|село]] в
== Външни препратки ==
| |||