750 520
редакции
Разлика между версии на „Пожар в Райхстага“
м
год.-->години.; козметични промени
Ted Masters (беседа | приноси) м (→top: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB) |
м (год.-->години.; козметични промени) |
||
|
== Развитие ==
Въпреки усилията на [[пожарникар]]ите сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висши функционери на [[НСДАП]] - [[Херман Гьоринг]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Адолф Хитлер]].
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният [[нидерландски]] комунист [[Маринус Ван дер Любе]]. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо [[въстание]]. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.
== Последствия ==
А. Хитлер и Х. Гьоринг заявяват, че това е заговор на [[комунист]]ите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента [[Паул Хинденбург]] да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във [[Ваймарска конституция|Ваймарската конституция]].
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), вкл. депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за“, 84 гласа „против“) закона, дал на Хитлер неограничена власт за 4
== Лайпцигски процес ==
По палежа на Райхстага през септември - декември с.г. в Лайпциг е проведен съдебен процес, останал в историята като [[Лайпцигски процес (1933)|Лайпцигски процес]].
Подпалвачът Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда от съда в Лайпциг и е екзекутиран.
По обвинения за съучастничество в подпалването на пожара са арестувани също германецът [[Ернст Торглер]] - лидер на парламентарната група на КПГ, и 3 българи, дейци на [[Коминтерна]] – [[Георги Димитров]], [[Васил Танев]] и [[Благой Попов]]. С аргументираната си и пламенна защитна реч (36 пъти му е взимана думата, 5 пъти е изгонван от залата), произнесена на немски език https://www.youtube.com/watch?v=3Y6OaV9_PvY, Г. Димитров обръща хода на процеса. Благодарение на организираната защита на международната антифашистка общественост, вкл. проведения в [[Лондон]] паралелен контрапроцес, 4-та комунисти са оправдани на Лайпцигския процес.
Така например през 1960 г. германецът Фриц Тобиас (''Fritz Tobias'') публикува серия от статии в сп. „[[Дер Шпигел]]“, в които твърди, че подпалвачът Ван дер Любе е [[пиромания|пироманиак]] и е действал сам. През март 1973 г. швейцарският историк Валтер Хофер (''Walter Hofer'') организира конференция, на която твърди, че някои от следователите са били нацисти, т.е. са били политически пристрастни.
[[
През 1946 г. Нахс Гизевиус (''Hans Gisevius'') - бивш служител на [[Гестапо]], заявява, че нацистите са истинските подпалвачи. Казва, че групенфюрер (тогава еквивалентно на „генерал“) Карл Ернст (''Karl Ernst'', 1930 - 1934), по заповед може би на Гьобелс, събира група бойци на SA начело с Найни Гевер (''Heini Gewehr''), която подпалва огъня. Германците Бахар (''Bahar'') и Кугел (''Kugel'') въз основа на архиви от Гестапо, съхранявани в Москва и станали достъпни след 1990 г., заявяват през 2001 г., че е почти сигурно, че подпалването е започнато от нацисти - група от 3 до 10 души от SA начело с Ханс Георг Гевер (''Hans Georg Gewehr'').
== Вижте също ==
| |||