Уикипедия

Тектоника на плочите: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м год.-->години.; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Plates tect2 bg.svg|мини|250п|вдяснодясно|Карта на тектонските плочи]]
Възникването на теорията за '''тектоника на плочите''' е научна революция в [[геология]]та. Тя представлява [[научна теория]], според която 7 големи плочи и други по-малки плочи от земната [[литосфера]] се придвижат в продължение на стотици милиони години.
 
Идеите за нея започват да се оформят след изследването на [[Океанско дъно|океанското дъно]] през 1950-те годгодини., които запълват голяма празнина в знанията за геоложкия строеж на земната повърхност. Това довежда до установяване на глобалната система на [[Средноокеански хребет|среднокеанските хребети]] и детайлно изучаване на строежа и [[Геоморфология|морфологияморфологията]]та им. Също така посредством тези изследвания категорично се доказва младата възраст на утайките в леглото на [[Световен океан|Световния океан]] и неговата подвижност. Установява се, че най-старите [[седимент]]и са с възраст J<sub>3</sub> ([[Късна юра]]). Изясняват се особеностите на дълбоководните бразди и връзката им с островните дъги, а разнообразни геофизични изследвания дават много данни за вътрешния строеж на [[Земя]]та, свързан с разслояването на [[Земна кора|земната кора]], [[Земна мантия|мантията]] и [[Земно ядро|ядрото]], с [[Земно магнитно поле|земното магнитно поле]] и [[еволюция]]та му, също и много данни за изясняване на съвременната сеизмична активност и механизма на земетресенията. С решаване на проблемите в геологията започват да се занимават специалисти с добра физико-математическа подготовка, които използват нови методи и имат нов начин на мислене.
 
== Особености на концепцията ==
Ред 24:
 
== Глобален тектонски модел ==
[[Файл:Tectonic plates boundaries detailed-en.svg|мини|150п|вляволяво|Детайлна карта показваща тектонските плочи и векторите на движението им]]
 
Изхождайки от реологичната стратификация на глобуса може да се види, че единствения предавател и генератор на тектонските движения е литосферата. Най-простата форма на движение би била хоризонталното плъзгане на крехката литосфера върху пластичната астеносфера. Цялата система на глобалния тектонски модел е изградена от няколко придвижващи се в латерално направление литосферни плочи.
 
== Типове граници между литосферните плочи ==
[[Файл: Tectonic plate boundaries.png|мини|350п|вдяснодясно|Типове граници между литосферните плочи]]
Съществуват три типа граници :
 
Ред 41:
На Земята от 2,5 млрд. г. досега тектонските процеси се определят от движението на [[литосферни плочи|литосферните плочи]]. С изключение на спътника [[Йо (спътник)|Йо]] на останалите планети не се наблюдават движения на плочи и подпъхване ([[субдукция]]) на кората в мантията. На Земята и вероятно на Йо имаме такива тектонски процеси. Останалите планети [[Марс (планета)|Марс]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Меркурий (планета)|Меркурий]] се предполага, че представляват планети, изградени от една плоча. Тоест една дебела и неподвижна литосфера покрива цялата планета. Тези планети са еволюирали през два етапа в своето развитие – един етап на разширение, който се свързва с все още горещата планета и един етап на свиване по време на последвалото изстиване на планетата.
 
Етапът на разширение се характеризира с широко разпространен базалтов [[вулканизъм]] и разломяване, а етапът на свиване се характеризира с намаляване на вулканизма или изцяло прекратяването му и компресионна разломна тектоника. Предполага се, че Марс и Венера съвсем скоро са преминали в етапа на свиване. На [[Луна]]та повечето от тектонските структури са локализирани в лунните морета и са свързани с вертикални движения. Най-добре изразени са линейно ориентираните хребети, които се срещат в лунните морета и вероятно представляват компресионни разломни структури, свързани със свиването на кората. Тези хребети пресичат по-младите вулкански скали. Предполага се, че Луната е била в стадий на разширение в първите 1 млрд.г. от своето развитие, след което преминава в етапа на свиване. Ако са съществували плейттектонски процеси на Луната те вероятно са били между 4,5 – 4,4 млрд. годгодини. Етапите на разширение с последвалото свиване за планетата Меркурий са се извършили по същото време, както и на Луната. Повърхността на Марс е изградена от много по-разнообразни тектонски структури и топографски форми в сравнение с Луната и Меркурий. На Марс досега не са установени тектонски структури на свиване, а само такива, които показват разширение на кората. Наличието на много големи гравиметрични аномалии показват, че марсианската кора има значителна дебелина. На повърхността на Марс се наблюдават [[рифтова система|рифтови системи]], които се дължат на магмени процеси от [[Земна мантия|мантията]] и с тях е свързан широко разпространения базалтов вулканизъм.
 
Планетата Венера има различни тектонски структури и топографски форми. Тя е изградена от обширни равнини, планински вериги, издигащи се над 11 км височина и линейно удължени депресии дълбоки до 3 km, широки няколкостотин километра и дълги 1000 km. Вероятно това са огромни рифтови долини. Венера е близка до Земята, както по големина така и по плътност. В атмосферата на двете планети има подобни съдържания на [[въглероден диоксид]], като той на Венера е изцяло в атмосферата. Въпреки тези сходства на двете планети тектонските им структури се различават значително. Това се дължи на факта, че основните тектонски процеси на Земята се контролират от движението на литосферните плочи, докато на Венера такива процеси не са установени и се предполага, че тя е планета изградена от непрекъснато покриваща я кора.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тектоника_на_плочите“.