Школа за запасни офицери „Христо Ботев“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-В момента в +В) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 11x тире, 11 интервала, й→ѝ, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 7:
== История ==
Училището е наследник на 2 [[Школа за запасни офицери|школи за запасни офицери]]
През [[1908]] г. 2-те школи се обединяват в '''Школа за запасни офицери'''. Седалището на школата е в с. [[Княжево]] (днес квартал на София), наричана е и '''Княжевско военно училище'''. На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]].
В
През 1973 г. е предоставен нов 3-ти район за строителство на казармено-учебен фонд и технически парк, отговарящ на новите потребности на училището в който да се събере цялата школа. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в 3 района на града, е направена на 19 декември 1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 г. През първия етап на строителството са реализирани капиталовложения за строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хил. лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, парково-технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 (София)
До 1990-те
Школата е дислоцирана в 3 учебно-[[казарма|казармени]] бази в града, наречени ''райони'', със следните ръководни, учебно-войскови и обслужващи подразделения:
* 1-ви район
* 2-ри район
* 3-ти район
Обучавайки и командвайки бъдещи офицери, командирите и преподавателите имат права с 1 степен по-високи от нормалното за съответната длъжност. Във военно-временна обстановка е планирано на базата на Школата да бъде разгърната учебна [[дивизия]], а нейните 3 района да се преобразуват в [[полк]]ове.
През 1990-те
През 1998 г. паралелно с школническите батальони са сформирани и 2 батальона за подготовка на младши командири ([[сержант]]и) за нуждите на Сухопътните войски. В края на годината на базата на съществуващите се формират 4 батальона за младши командири и 3 батальона за подготовка на новобранци. Подготвят се командири на мотопехотни отделения, командири-мерачи и механик-водачи на БМП 1.
От 2000 г. се обучават и механик-водачи на „БМП-23“ и механик-водачи на самоходни гаубици. Командири-мерачи и механик-водачи на танкове „Т-72“ и „Т-55“, командири на свързочни разчети, санитарни инструктори, командири на артилерийски разчети получават първоначалната си подготовка в Плевен до 2001 г.
От началото на 2002 г. паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение 1,5 мес. са обучавани и войници специалисти със срок на обучение 3 мес.
По-късно школата е редуцирана до армейска '''Учебна база „Христо Ботев“'''. На 28 май 2008 г., в рамките на етапните съкращения в БА, 107-годишното военно училище е тържествено закрито. Бойното знаме е предадено в [[Национален военноисторически музей в София|Националния военноисторически музей]].
Ред 45:
== Външни препратки ==
* [http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/Information/pl_muz_palata.htm Плевенска музейна палата]
[[Категория:Школи за запасни офицери|Христо Ботев]]
|