Школа за запасни офицери „Христо Ботев“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-В момента в +В)
м форматиране: 11x тире, 11 интервала, й→ѝ, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 7:
 
== История ==
Училището е наследник на 2 [[Школа за запасни офицери|школи за запасни офицери]] - – '''Школа за запасни подпоручици в [[пехота]]та''' (открита на 7 февруари 1901 г.) и '''Школа за запасни подпоручици в [[артилерия]]та''' (1903).
 
През [[1908]] г. 2-те школи се обединяват в '''Школа за запасни офицери'''. Седалището на школата е в с. [[Княжево]] (днес квартал на София), наричана е и '''Княжевско военно училище'''. На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]].
 
В [[1961]] г. Школата е отделена и преместена в [[Плевен]] в казармите на [[Четвърти пехотен плевенски полк]] - – 1 район в двуетажен комплекс, завършенен през октомври 1888 г. с обща застроена площ от около 7000 m2 и открита площ от 37 дка. и 2 казармен район в североизточния край на града. След 1980 г. 1-ви район е опразнен от ШЗО и е предаден на военното комендантство на Плевенския гарнизон (включващ и военновъздушното училище в Д. Митрополия и др.)
 
През 1973 г. е предоставен нов 3-ти район за строителство на казармено-учебен фонд и технически парк, отговарящ на новите потребности на училището в който да се събере цялата школа. Това е терен, на който са се водили епичните боеве за Плевен през 1877 г. Първата копка на новата школа, намираща се дотогава в 3 района на града, е направена на 19 декември 1976 г. На площ от 700 дка са изградени и предадени в експлоатация 41 обекта за периода от 1978 до 1991 г. През първия етап на строителството са реализирани капиталовложения за строително-монтажни работи, машини и съоръжения и обзавеждане за 22 млн. 317 хил. лева. Новият казармен район, включващ административно-битов, физкултурно-спортен, домакинско-складов, парково-технически район, учебни полигони, е изграден съвместно с представители на под. 38420 (София) - – инвеститор, ПРОНО - – проектант, под. 42390 (Плевен) - – изпълнител.
 
До 1990-те год.години в школата ежегодно се обучават по ок. 3,000 школника, със срок на обучение 1 год.една година за завършилите средно образование, 6 мес. за висшисти. На отличниците е присвоявано първо офицерско звание веднага след завършването йѝ, а останалите отиват по частите като старшини школници и се произвеждат офицери след 1 година при уволнението им от редовна служба.
 
Школата е дислоцирана в 3 учебно-[[казарма|казармени]] бази в града, наречени ''райони'', със следните ръководни, учебно-войскови и обслужващи подразделения:
* 1-ви район - – командване и щаб на Школата, свързочен батальон, комендантски, обслужващи и др. подразделения;
* 2-ри район - – мотострелкови батальон, артилерийски дивизион, зенитно-артилерийска батарея, разузнавателна рота и др.;
* 3-ти район - – танков батальон, автомобилен батальон и др.
 
Обучавайки и командвайки бъдещи офицери, командирите и преподавателите имат права с 1 степен по-високи от нормалното за съответната длъжност. Във военно-временна обстановка е планирано на базата на Школата да бъде разгърната учебна [[дивизия]], а нейните 3 района да се преобразуват в [[полк]]ове.
 
През 1990-те год.години училището е преименувано вна '''Школа за подготовка на запасни офицери''' (ШПЗО). Броят на обучаемите постепенно се съкращава и от бившите 3 района остава да функционира само 3-ти район. Голямата част от бившия 2-ри район днес е застроена с търговски центрове. Най-старият 1-ви район, намиращ се в центъра на града в комплекс, построен още в 1888 г. за нуждите на войската, е преустроен в ''Плевенска музейна палата.''
 
През 1998 г. паралелно с школническите батальони са сформирани и 2 батальона за подготовка на младши командири ([[сержант]]и) за нуждите на Сухопътните войски. В края на годината на базата на съществуващите се формират 4 батальона за младши командири и 3 батальона за подготовка на новобранци. Подготвят се командири на мотопехотни отделения, командири-мерачи и механик-водачи на БМП 1.
 
От 2000 г. се обучават и механик-водачи на „БМП-23“ и механик-водачи на самоходни гаубици. Командири-мерачи и механик-водачи на танкове „Т-72“ и „Т-55“, командири на свързочни разчети, санитарни инструктори, командири на артилерийски разчети получават първоначалната си подготовка в Плевен до 2001 г.
 
От началото на 2002 г. паралелно с подготовката на новобранци със срок на обучение 1,5 мес. са обучавани и войници специалисти със срок на обучение 3 мес. - – мерачи на картечници, мерачи на РПГ-7 В, механик-водачи на МТЛБ, СМХ и СГ, санитарни инструктори и шофьори на автомобили, БТР и БРДМ в [[Русе]]. Започва обучението и на кадрови войници в 2 модула: за първоначална общовойскова подготовка (с продължение 20 дни) и за придобиване на военна специалност и квалификация в зависимост от специалността - – автоматчици, картечари, бордови мерачи, снайперисти, шофьори, механик-водачи на верижни машини и гранатометчици.
 
По-късно школата е редуцирана до армейска '''Учебна база „Христо Ботев“'''. На 28 май 2008 г., в рамките на етапните съкращения в БА, 107-годишното военно училище е тържествено закрито. Бойното знаме е предадено в [[Национален военноисторически музей в София|Националния военноисторически музей]].
Ред 45:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/Information/pl_muz_palata.htm Плевенска музейна палата] - – сградата днес на най-стария 1-ви район на ШЗО "Христо„Христо Ботев"Ботев“, Плевен
 
[[Категория:Школи за запасни офицери|Христо Ботев]]