Ким Ир Сен: Разлика между версии

 

== Детство и ранни години ==

Ким Ир Сен е роден през [[1912]] г. в град [[Намри]], сега квартал на [[Пхенян]]. Малко се знае за неговото детство поради силното обожествяване на личността му. Не са известни дори родителите на Ким. Известно е обаче, че семейството му не е било нито много бедно, нито богато. Знае се също, че родителите му и някои от предците му са били протестанти. Баща му умира през [[1926]] г., когато Ким е на 14 г.

 

 

== Корейската война ==

{{основна|Корейска война}}

Ким Ир Сен е основател на [[Корейска народна армия|Корейската народна армия]]. Тя произлиза от т.нар. Корейска доброволческа армия, като включва и корейци, сражавали се на страната на СССР през [[Втората световна война]]. С помощта на съветски инструктори войниците на вече оформящата се [[КНДР|Корейска народно-демократична република]] стават майстори на партизанската война, тихото промъкване на вражеска територия и мощните дълбоки пробиви.

 

 

== Следвоенен период ==

След края на Корейската война през [[1953]] г. Ким Ир Сен се заема с укрепване на управлението си и възстановяване на страната от войната. Към 1958 г. е проведена чистка в партията и започва активна борба с мудната бюрократична обществено-политическа система. Първият 5-годишен план цели въвеждане на [[планова икономика|съветски икономически модел]]. Земеделието е колективизирано, а тежката индустрия е в разцвета си, като най-развит и до днес е оръжейният сектор. Това позволява на Северна Корея да започне поетапно увеличаване на [[армия]]та си. Набляга се и на машиностроенето и химическата промишленост. Моделът на управление на Ким започва да наподобява този в Китай на [[Мао]].

 

След смъртта на Сталин през 1953 г. Ким отрича процеса на десталинизация, което влошава в известна степен връзките със СССР. Марксистко-ленинистката теория е отхвърлена в Северна Корея, и през 1963 г. започва прокарване на идеите [[чучхе]], които стават официална идеология едва през 1972 г. По време на [[Културна революция|Културната революция]] и [[Китайско-съветски разкол|Съветско-китайския разкол]] КНДР минава на страната на Китай, но запазва добрите си отношения със СССР. По подобие на [[Големия скок]] в Китай, Ким Ир Сен организира масова кампания – т.нар. движение „Чхолима“. Докато в Китай обаче масовата кампания се проваля и довежда до смъртта на милиони хора, в КНДР до голяма степен целите на движението са постигнати.

 

 

Остарявайки, Ким Ир Сен развива [[калциноза]] (калциево образувание) на врата си. Това заболяване обикновено се появява вследствие на недохранване в детството. Образуванието е било невъзможно да се премахне, тъй като се е намирало прекалено близо до гръбначния стълб и мозъка. След време то нараства до размера на голям човешки юмрук и става все по-трудно за прикриване от севернокорейските фотографи.[http://web.archive.org/web/20080226202257/http://nikiwai.free.fr/kimilsungtumor.jpg]

 

 

След разпада на СССР и Източния блок КНДР попада в сериозна изолация и настъпва тежка икономическа криза. В началото на 1994 г. Ким вижда ядрената енергия като начин за избягване на нарастващия енергиен недостиг и нарежда да бъде създадена програма за обогатяване на уран и евентуален строеж на нови АЕЦ. Изненадващо при посещението на бившия президент [[Джими Картър]] в КНДР Ким се съгласява да спрат работите по реактора в [[Йонбьон]] и да започне нормализиране на отношенията със Запада.

 

== Култ към личността ==

 

Ким Ир Сен е обект на масов [[култ към личността]]. Ким е възприеман като водач със свръхестествени способности, подобен на божество. Корените на този вид култ се развиват по време на японската окупация. Японците са гледали на своя император като на бог и са се стремели да налагат това свое виждане и на завладените от тях народи. Традиционно силните патриархални чувства у [[корейци]]те също спомагат за този култ – Ким Ир Сен много често е наричан „баща на народа“.

По време на управлението на Ким Ир Сен [[КНДР]] отбелязва значителен индустриален напредък. Построени са железници, свързващи почти всички градове в страната, както и асфалтови пътища. Напълно разрушеният от Корейската война Пхенян е бил построен наново, с модерни за времето си сгради в социалистически стил, както и много други градове.

 

 

== Вижте също ==