Клеман Маро: Разлика между версии

Когато не се занимава с писането на официални стихотворения, каквито задълженията му във френския придворен двор го принуждават да създава, Маро прекарва по-голямата част от времето си, превеждайки Псалмите; първото издание на някои от тях се появява през 1542 г. („''Trente Pseaulmes de Davíd“)'' . Тези преводи са забележителни поради тяхната трезва и тържествена музикалност. Тяхното осъждане от [[Сорбона]]та обаче предивизкива Маро отново да замине в изгнание. Независимо от критичното мнение на отделни изследователи неговите преводи провокират възхищение от страна на Джон Калвин, като дори той му предлга убежище в Женева. Поведението на Маро обаче става неприемливо в такъв строг град и той е принуден да се върне отново в Италия.

 

 

 

== Биография ==

 

== Влияние ==

 

Книгата на Дъглас Хофстатър ''„Le Ton beau de Marot“'' се занимава с проблемите на превода и включва няколко десетки различни превода на стихотворението на Маро „''A une damoyselle malade“.''

В характера си Маро изглежда е бил типичен французин на стария печат, весел, добродушен и достатъчно развлекателен, но вероятно не много склонен към сериозен размисъл. Той се разбира добре с други поети като [[Франсоа Рабле]] и [[Бонавантюр де Перие]]. Независимо от личните му слабости, значението му в историята на френската литература е много голямо и дълго подценявано. Идвайки непосредствено преди великата литературна реформа – тази на кръга „Плеяда“ – Маро страда от недостатъците на позицията си; той е засенчен и омаловажен от реформаторите.

 

 

Във втория си етап той напълно се еманципира от този стил, ставайки един от най-слабо засегнатите и най-лесните за четене фолклорни поети във френската история. В това отношение Маро няма съперник.

Първите поетични опити на Маро – включително първи пълен превод на „[[Буколики]]“ от Вергилий – са създадени под влияние на запознанството му с поета Жан Лемер дьо Белж. Сред ранните съчинения на Маро е поема в традицията на „Роман за розата“, чийто спор относно авторството не е окончателно решен, и „Изкуството на любовта“, напомнящо Овидиевия "Храм на Купидон“. Престоят му в тъмницата е отразен в поемата „Ад“, която е саркастична сатира на съдебната система. Маро е особено склонен към жанра на поетичното послание: първото от тях е „Малко послание към краля“ (около 1518 г.), посрещнато добре от публиката и допринесло за развитие кариерата на поета. През 1526 г. Маро публикува с голям успех сборник с ранните си стихове, озаглавен "Юношеството на Клеман“, а след това – през 1533 г. или 1534 г. – негово продължение, както и превода на първата книга от „Метаморфози“ на Овидий. Не е изключено Маро да е участвал в написването на поемата с протестантски мотиви „Огледало на грешната душа“ от Маргьорит дьо Навар.

 

 

Взимайки повод от плодовитостта на Клеман Маро, някои френски историци на литературата са склонни да го подценяват като поет и да виждат в него едва ли не само предшественик на Воатюр, галантния поет от епохата на Ранния класицизъм.

3. Втора поредица от 20 Псалма се появява през 1543 г. И двете издания са придружени от уводни стихове – послание към Царя и ''Дамите на Съда''.

 

 

В окончателното издание има приложение с молитви: Господната молитва, Ангелски поздрав, молитвите преди и след вечерята и един литургичен текст.

 

=== Шансони ===

 

Клеман преглежда и ревизира собствените си шансони през 1532 г., публикувайки 32 от тях, и добавя още 10 шансона през 1538 г. Откакто Морис Равел композира своя трибют за Маро (музика към епиграмите за Ан) през 1899 г., съвременните композитори от време на време добавят към някои от текстовете на Маро музика.