Максим Горки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top |
м год.-->години; козметични промени |
||
Ред 41:
В края на 1891 Пешков е в [[Тифлис]], където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и [[интернирани]] [[революционери-марксисти]]. Появява се и първият разказ на Максим Горки „Макар Чудра“. През 1898 са публикувани два тома „Очерци и разкази“. Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. [[Лев Толстой|Толстой]] и [[Чехов]] дават висока оценка на постиженията му, а [[Ленин]] го нарича „европейски знаменит писател“.
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът „[[Майка]]“, написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на [[сормовските работници]], от тяхната революционна борба. Това е роман за [[работническата класа]] в Русия, за нейния героичен път, за високия
С романа си „[[Майка (Максим Горки)|Майка]]“, Горки става основоположник на [[социалистическия реализъм]] в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи – „''Старицата Изергил''“, „''Песен за сокола''“, „''Песен за буревестника''“. Автор на романите „''Тома Гордеев''“, „''Майка''“, драмата „''[[На дъното]]''“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за [[Пушкин]], [[Лев Толстой]], [[Сергей Есенин]], [[Тарас Шевченко]]. Помага на [[Алексей Николаевич Толстой|Алексей Толстой]], [[Михаил Пришвин]] и [[Владимир Маяковски]] да се утвърдят.
През 1930-те
Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
| |||