Масови безредици: Разлика между версии

'''Масовите безредици''' или като '''граждански вълнения и размирици''' са различни форми на размирици с участие на група от хора <ref>{{икона|en}} Schurink, W.J. (1990) ''Victimization: Nature and Trends''. Human Sciences Research Council. p 416</ref>, те са форма на краен [[протест]], която често се появява като отговор на сериозни и значими социо-политически проблеми, като крайността на действието рефлектира на неудовлетворението, на което е израз, като може да граничи с [[бунт]] или дори [[революция]]. Те се разграничават от обичайните протести по това, че се провеждат без одобрението, предварително, на властите (са спонтанни), или са активизиране на крайни реакции при иначе легални протести. Това е реакция от несъгласието от дадена ситуация, като резултат от политики на властта, които предизвикват конфликт с тази власт, който отхвърля обичайните форми на [[диалог]] и улично действие от страна на гражданите, и по тази причина се смятат от органите на реда за „нарушение на [[обществен ред|обществения ред]] от множество [[човек|хора]]“.

Обикновено хората са обхванати от нервна възбуда, резултат на отрицателна реакция на постъпка или действие на обществен субект. Участниците изразяват остро чувство на недоволство, поради несправедливост или нередност, към която имат отношение, както и несъгласие е някаква постъпка или действие. Възможни са случаи, когато възползувайки се от конкретни обстоятелства - затруднения на правоохранителни органи, аварии, катастрофи (дори аварийно спиране на електрозахранването, както в [[Ню Йорк]] през 1970-те год.години) големи групи от хора, наред с нарушенията на обществения ред, да извършват [[престъпление|престъпления]]. Поведението на хората се обяснява с отслабване на нравствено-психологическите задръжки, за което способствуват присъствието на много хора обладани от едни и същи чувства и настроения. Също така отсъствие на познати хора, от нормалния кръг на взаимоотношения. Тези фактори ограничават съзнанието и чувството за лична отговорност и засилва тенденцията към импулсивно поведение. В случаите, когато проявите на недоволство от страна на гражданите представлява принуда срещу орган на властта, безредицата се определя като метеж, тоест задружна престъпна дейност на повече лица, които действуват като тълпа.

Безредиците може да се класифицират според поведението на тълпата (участниците в безредиците). Поведението на тълпата се определя от нейната численост, степен на възбуда, ръководи ли се или не, кой я ръководи и подстрекава.

Тълпата се класифицира като агресивна, търсеща и бягаща. [[агресия|Агресивната]] тълпа напада или защитава някакъв обект (човек, сграда и т.н.), който е причина или вероятна причина за явление от което е недоволна. Търсещата тълпа има за цел да придобие нещо конкретно - [[оръжие]], храна, човек (група хора), [[документ]]и и др. Бягащата тълпа е мотивирана от [[паника]]та. Хората искат да се предпазят с бягство от някаква заплашваща ги опасност - наводнение, пожар, бойни действия и др. Хората са обхванати от ужас и липса на разумна преценка. При безредици на различни етапи от тяхното развитие, една и съща тълпа може да се държи ту агресивно, ту като търсеща, ту като бягаща.

Според нейната подвижност тълпата може да се класифицира като подвижна или неподвижна. Според степента на организираност тълпата се дели на предварително подготвена, възникнала стихийно и впоследствие насочвана към определени действия и стихийно възникнала. Посочената класификация има значение за избора на тактика за предотвратяване на безредиците и за възстановяване на обществения ред при възникването на безредици.