Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии

м
год.-->години; козметични промени
Редакция без резюме
м (год.-->години; козметични промени)
[[Файл:Mgimo backyard.jpg|мини|Задният двор с повечето сгради]]
 
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang-ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]].
 
[[Университет]]ът е създаден през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], а през [[1944]] г. се отделя в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения'''. Това е университетът с най-много изучавани езици в света - над 60.
 
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души.
 
От [[1951]] г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те год.години на международни специалности в тогавашния [[УНСС|Висш икономически институт "Карл Маркс"]] в София (днес УНСС), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по области или страни) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], и дори африкански - [[суахили]]).
 
Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно „[[Международни отношения]]“, „Международни икономически отношения“ и „Международно право“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, курсове за специализация.
 
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.