Наука и технологии в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м год.-->години; козметични промени
Ред 10:
=== Втора половина на 20 век ===
След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се три нива на научни институции.
* [[Българска академия на науките]] (БАН), която през 1980-те год.години има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство“ над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
* Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те год.години се оформят „научноизследователски сектори“ (НИС), работещи по договори със стопанските организации
* Приложни [[научноизследователски институт]]и и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.
 
Ред 19:
 
=== От 1990 г. ===
При прехода към пазарна икономика с унищожаването на стопанските обединения (ДСО) в началото на 1990-те год.години „ведомствената наука“ изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават автономия. Намалява търсенето на изследователски услуги, което фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от 1/3.
 
Най-съществената промяна след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. Днес в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове.
Ред 42:
== Научни постижения ==
=== Космически изследвания ===
[[FileФайл:Sokol of Aleksandar Aleksandrov.jpg|thumbмини|leftляво|180px|Космическият скафандър „Сокол“, разработен от [[Институт за космически изследвания към БАН|Института за космически изследвания]] (ИКИ) на БАН и използван от космонавтите [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] и [[Александър Александров]]]]
Българският астроном [[Георги Мандушев]] е сред откривателите на една от най-големите планети извън [[Слънчевата система]], откривани досега – [[TrES-4]].<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/08/08/news1974535.html Българин е съоткривател на най-голямата планета], 8 август 2007</ref> ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на [[Индия]] „[[Чандраян-1]]“ и поставеният от тях уред [[RADOM-7]] успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд „Научни изследвания“ не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.
 
=== Компютърни науки и информатика ===
{{Основна|Софтуерна индустрия в България}}
[[КартинкаФайл:Vitosha Computer.JPG|мини|250п|Български компютър „Витоша“, [[1960-те.]]]]
През [[1980-те]] години на 20 век компютърните науки са сред най-развитите научни браншове в страната. В началото на 1980-те год.години като част от социалистическия икономически блок [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър [[Правец (компютри)|„Правец“]]. Към 2007 г. България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.<ref>http://www.sharedxpertise.com/file/2251/forget-india-lets-go-to-bulgaria.html</ref><ref>http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html</ref> [[Производство на компютри в България|Производството на компютри в България]] обаче замира след края на 20 век.
 
За сметка на това започва развитие на софтуерната индустрия. Водещи международни компании като [[Apple Inc.]] и [[Hewlett-Packard]] имат представителства в България. Такъв пример е компанията [[Hewlett-Packard]], която през 2006 г. създава своя център за глобална поддръжка на [[Европа]], [[Близкия изток]] и [[Африка]] в [[София]].<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=64578 Hewlett Packard Opens Global Support Center in Sofia], Sofia News Agency, 6 юни 2006</ref> През 2005 г. компанията [[SAP AG]] установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 г. [[IBM]] подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции.
Ред 69:
 
== Други ==
Според организацията [[Менса]] българите са на второ място в света по резултати от тестовете и&#768;ѝ за интелигентност, а студентите – на второ място по резултати от [[SAT]].<ref> http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
</ref><ref>http://www.ambsofia.um.dk/da/menu/Eksportraadgivning/Markedsmuligheder/Sektoranalyser/Outsourcing/</ref> Съобразно тестовете на Менса, проведени през 2004 г., за най-умна жена (и сред най-умните хора) е определена българката Даниела Симидчиева, която постига коефициент на интелигентност 200.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2004/11/05/clever_job_hunt/]
</ref>