Националсоциализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.252.31.71 (б.), към версия на Arise13
Етикет: Отмяна
м год.-->години; козметични промени
Ред 2:
::''Тази статия разглежда идеологията на историческия националсоциализъм. За историята на Германия в периода от 1933 до 1945 г. вижте статията [[Германска империя (1933-1945)]]. Разгледайте и [[История на Австрия|историята на Австрия]]''
 
'''Националсоциализмът''' ({{lang-de|Nationalsozialismus}}), също наричан и '''нацизъм''', е [[тоталитаризъм|тоталитарна]]<ref> {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://xoomer.virgilio.it/pavelnik/Biblio/Istoria/Nacizam/Istoria.htm | заглавие = История на националсоциализма | достъп_дата = 3 декември 2009 | автор = Павел Николов | език = bg}}</ref> [[идеология]], която се оформя в [[Германия]] през [[1920-те]] и [[1930-те]] год.години След идването си на власт през [[1933]] година [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява [[тоталитаризъм|тоталитарна диктатура]] в [[държава]], структурирана по националистически образец.
 
Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] – установената в Германия след [[1918]] г. [[демокрация|демократична]] държава, на претенциите за духовно ръководство на [[Църква]]та и на [[комунизъм|идеята за безкласовото общество]]. В основата му стоят преди всичко [[национализъм|национализмът]], [[расизъм|расизмът]], [[антисемитизъм|антисемитизмът]] и [[социалдемокрация|идеята за мир между класите]], както и ревизионизмът срещу санкциите на [[Версайския договор]], подписан след загубата на [[Първата световна война]] от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за [[Втората световна война]], престъпните [[холокост|етнически убийства]] и [[концлагер|лагери на смъртта]].
 
== Нацистката идеология ==
Националсоциалистите имат знаме с червен цвят. Но въпреки това, между социализъм и националсоциализъм съществува голяма разлика. На [[Български език|български]] се използва и употребяваният в [[английски език|английскианглийския]]я и [[руски]]я термин ''нацизъм'' (nazism, нацизм). Понемчената версия (Nazismus) се употребява рядко в Германия за разлика от носещото негативни [[конотация|конотации]] ''наци'' (Nazi) за привърженик на националсоциализма.
 
Думата произлиза от по-дългото название ''НАЦИоналсоциализъм'', с което назовават идеологията си членовете и привържениците на тази теория, като го мотивират политически. Наименованието „националсоциализъм“ (също „национален социализъм“) произлиза от програмната платформа на образуваната през [[1919]] г. Германска работническа партия, година по-късно преименувана на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|NSDAP]].
 
След падането на [[Хитлер]] терминът ''националсоциализъм'' продължава да се употребява в тогавашната [[ФРГ]] за идеологията на водената от [[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (NSDAP, учредена [[1920]] г.) политика, като по този начин националсоциализмът бива разграничаван от [[Италия|италианскииталианския]]я [[фашизъм]]. В [[Германска демократична република|ГДР]] вместо това националсоциалистическият [[светоглед]] (който в основите си е по-скоро смесица от различни идеологически начала с корени от [[19 век|XIX в.]]) по-често се назовава (както и на руски) „[[фашизъм]]“ и „хитлерофашизъм“. В този случай преобладава обобщаващо тълкуване, при което националсоциализмът се обединява с други идеологии и режими, целящи отблъскване на предполагаема социалистическа [[революция]].
 
Още по-генерализираща интерпретация е теорията за [[тоталитаризъм|тоталитаризма]], разпространена предимно в [[САЩ]], но и в [[Западна Германия]] през 1950-те и 1960-те год.години, която подчертава сходствата между незачитащите човешката личност режими при националсоциализма и [[сталинизъм|сталинизма]]. Съществува разлика между двете понятия. Терминът националсоциализъм се опитва да направи връзка между мотивирания национализъм и заимстваните от социализма единични антикапиталистически стремления. Този спорен подход, при който се прави сравнение между националсоциализма и сталинизма с намерението да се докажат техните сходства чрез разместване на различни идеологически и теоретически конструкции, и до днес води до оживени обществени дебати.
 
Социалистическите елементи в „Програмата от 25 точки“ на NSDAP от 1920 г. са прилагани на практика. Сред тях са: одържавяване на клонове на индустрията, получаване на част от печалбата в големи предприятия, „освобождаване от робството на лихварите“ ([[антисемитизъм|антисемитски]] лозунг, който различава позитивно оценяванията „създаващ“ капитал от негативно оценявания „грабителски“ капитал, който в разбиранията на националсоциалистите се идентифицира с [[евреи|еврейството]]). Те трябвало преди всичко да послужат за приобщаване на немските граждани за целите на партията и били силно повлияни от идеята за „еднонародно общество“ (Volksgemeinschaft).
Ред 41:
 
Подобно на фашизма в [[Италия]], който неговият инициатор [[Бенито Мусолини]] нарича като „сливане на едрия капитал и държавата“, нацистите са подпомагани финансово както от отделни немски, така и от чуждестранни предприемачи като бастион срещу [[болшевизъм|болшевизма]].
[[КартинкаФайл:Anti-Semitismus_1933.jpg|мини|Бойкот на магазин „Тиц“, Берлин, [[1 април]] [[1933]] (текст на табелата: „Немци! Бранете се! Не купувайте при евреи!“)]][[КартинкаФайл:Buchenwald-bei-Weimar-am-24-April-1945.jpg|мини|Сенатор Бъркли наблюдава трупове на евреи в [[Бухенвалд]], [[24 април]] [[1945]]]]
 
Антисемитизмът се захранва от различни, частично противоречиви течения. Така евреите били държани отговорни общо взето за неуредици като масовата безработица, урбанизацията (увеличаването на броя на градовете, обезлюдяването на провинцията и преместването на селското население в градовете). Те са представяни като подстрекатели на специфичната за националсоциализма теория на заговора между [[Съюз на съветските социалистически републики|съветския]] болшевизъм и англо-американския финансов капитализъм (негов смъртен враг), които искали да обгърнат Германия в смъртна хватка. Общо евреите били заклеймявани, че „разлагат" обществото и „принадлежат на нисша раса“.
Ред 55:
 
== Идеология ==
Идейна основа на националсоциализма е оспорване на идеята за човешката чест, според която човекът е ценност като такъв, тоест без каквито и да е постижения. Основните ценности на националсоциализма не били нито нови, нито ограничени върху определена историческа епоха. Те са ценностите на обществото на постиженията, но по-радикални и всеобхватни. Организираността на работата, техниката и физическата култура, от една страна, и, от друга, принизяването на изкуството до оръдие на волята е също така израз на този възглед за човека, както и системата на трудовите лагери и унижожаването на т.нар. „малоценен живот“ (асоциални индивиди, напр. проститутки, цигани, лесбийки, алкохолици). [[Версайски договор|Версайският договор]] и последиците на [[Световна икономическа криза|Световната икономическа криза]] от 1920-те год.години отварят широко вратите на идеологията на постиженията и на усещането за ограбване на личния труд (Leistungsideologie und dem Gefühl, um die eigene Leistung betrogen zu sein).
 
Основни елементи на нацистката идеология са записани от [[Адолф Хитлер]] в неговата книга „[[Моята борба]]“ (1928). Тя се счита за основа на всички други публикации на националсоциализма. Като друг особено важен идеолог се сочи [[Алфред Розенберг]], който в своята радикално антихристиянска книга „Митът на ХХ век“ (1930) достига доста широко развитие на неговите мисли. Все пак книгата на Розенберг не била възприемана сериозно от много водещи нацистки политици, особено [[Йозеф Гьобелс]].
 
[[Хайнрих Химлер]] доразвива по собствен начин националсоциалистическата идеология. Наличните и при Розенберг връзки с [[Индия]] били изградени в SS уредбите като крепостите на ордена (бази за обучение на младите кадри на партията), които Химлер разбирал като елит на системата. [[Езотерика|Езотерични]] учения с източно влияние, които частично били заети от SS, надживяват края на войната и живеят – по-често като неполитически, подобни на религии учения – до днес. Химлер предприема и европеизиране на идеологията. Един от известните и&#768;ѝ продукти са групите от доброволци на “европейските SS" от много страни; дори имало концепции за европейско икономическо пространство.
 
Често националсоциализмът придобивал религиозни черти. На дните на държавната партия националсоциализма бил празнуван точно така, както е изтъкнато и подчертано във филма „Триумф на волята“ на режисьорката [[Лени Рифенщал]]. Отношението на националсоциализма към християнската религия било също така противоречиво. От една страна имало опити чрез така нареченото „Немско християнство" [[Евангелистка църква|Евангелистката църква]] да бъде впрегната за целите на националсоциализма. От друга страна се забелязвали антихристиянските елементи при Розенберг и пълният отказ от християнството, който правел Химлер, позовавайки се на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]] и предбудиските индийски писания. Държанието на [[религия|религиите]] и техните представители по време на нацисткия режим следва да се разгледа отделно.