Панаир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м год.-->години
Ред 14:
От всички области в българските земи най-големи и прочути търговски панаири, с международно значение, в миналото са били [[Узунджовски панаир|Узунджовският]], [[Ескиджумайски панаир|Ескиджумайският]], [[Серски панаир|Серският]], [[Прилепски панаир|Прилепският]], [[Долянски панаир|Долянският]]<ref>Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59 – 82</ref>, [[Сливенски панаир|Сливенският]], [[Неврокопски панаир|Неврокопският]].
 
Днес в България търговски е единствено международният [[Пловдивски панаир]], където към традиционния есенен панаир (специализиран сега за производствени стоки) през 1980-те год.години се добавя пролетен панаир (за потребителски стоки), като възможностите на изложбения комплекс се използват целогодишно за организиране на търговски и други изложения, както и за културни прояви.
 
В някои градове панаирите ([[Видински панаир]], [[Тарла]] в [[Русе]]) освен търговци привличат и други посетители, за които се предлагат развлечения, и те се превръщат във важно ежегодно събитие за населението. Аналозите на панаирите в българските села, все още широко разпространени и днес, са [[събор]]ите, със силно преобладаващ увеселителен характер, играещи роля на ежегоден празник на селото.