Панславизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Flag_of_the_Kingdom_of_Yugoslavia.svg“ с Flag_of_Yugoslavia_(1918–1943).svg
м год.-->години; козметични промени
Ред 1:
{{друго значение|Панславизма|руското обществено културно-историческо движение|Славянофилство}}
[[КартинкаФайл:Slavic World.png|мини|300п|{{легенда|green|Страни в които славяните са мнозинство}}{{легенда|#32CD32|Страни в които славяните са над 10% от населението}}]]
[[FileФайл:Slavic europe.png|мини|{{Легенда|#7cdc87|[[Западни славяни|Западнославянски държави]]}}
{{Легенда|#008000|[[Източни славяни|Източнославянски държави]]}}
{{Легенда|#004040|[[Южни славяни|Южнославянски държави]]}}]]
[[КартинкаФайл:Flag of Yugoslavia (1918–1943).svg|thumbмини|Знаме на всички славяни, одобрено на Панславянското събрание през [[1848]] в [[Прага]]]]
 
'''Панславизмът''' е обществено движение от средата на [[XIX век]], чиято цел е единството на [[славянски народи|славянските народи]].<ref>http://www.britannica.com/event/Pan-Slavism</ref> Главният му център са [[Балкани]]те, където [[южни славяни|южните славяни]] са под контрола на 2 големи империи – [[Австрийска империя|Австрийската]] и [[Османската империя]].
Ред 15:
За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на [[Руската империя]], много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чеха [[Палацки|Ф. Палацки]], се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в [[Австро-Унгария]] той променя възгледите си.
 
В самата [[Русия]] в края на 1830-те год.години, основно в трудовете на [[Михаил Погодин]], се развиват идеите за превъзходството на славяните над „западняците“. Други известни славянофили като [[Иван Аксаков]], [[Алексей Хомяков]], [[Иван Киреевски]] противопоставят православния свят на „болната Европа“. През 1867 г. в Москва е проведен [[славянски конгрес]], след което започват да се сформират славянски комитети. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. [[Михаил Скобелев|Скобелев]], Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.
 
В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на [[неославизъм]]. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906) и [[София]] (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.