Свети Спас (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Връщам правилната снимка, а не на съществуващата Св. Параскева |
м год.-->години; козметични промени |
||
Ред 1:
{{Храм
| име = „Свети Спас“
Line 32 ⟶ 31:
След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас“ с архитект [[Георги Джонгов]]. Иконостасът ѝ е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]], начело с [[Филип Иванов|Филип Иванов Филипов]] от Осой, стенописите са от художниците [[Харалампи Тачев]] и дебърчанина [[Апостол Христов]], а олтарът от Д. и Р. Мандеви. За колоните във вътрешността са специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната ѝ форма е типична за ХІХ век – [[базилика]] със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български [[генерал]] [[Сава Муткуров]]<ref>[http://stara-sofia.com/trapezica.html Гробът на Сава Муткуров]</ref>, [[Авксентий Пелагонийски]],<ref name="Църковен вестник 36">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.</ref> родителите на [[Иван Денкоглу]] и др.
На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при [[Бомбардировки на София|англо-американска бомбардировка над София]]. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес [[Булбанк]]), в началото на 1980-те
Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.
Line 49 ⟶ 48:
{{Църкви в София}}
[[Категория:Български средновековни църкви]]
[[Категория:Църкви в София]]
| |||