Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Галерия: Грешки в статичния код: Центриране на галерия с клас редактирано с AWB |
м год.-->години; козметични промени |
||
Ред 37:
Достигналата до наши дни [[живопис]] е от северната половина на западната страна на [[притвор]]а. От запазените [[стенопис]]и интерес представляват „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница“ (над входа от притвора в църквата). Върху останалото пространство на западната стена на притвора са представени отделни композиции – картинен календар, от който са запазени 4 реда за месеците май, август, ноември. Запазените стенописи най-вероятно са от втората половина на XIII век.
[[
<!--[[Image:SS.Forty Martyrs Church (Veliko Tarnovo) E3.jpg|thumb|260px|Църквата "Свети Четиридесет мъченици"]]-->
[[
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането ѝ в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка.
Ред 58:
Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да подчертае по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции.
[[
На [[18 май]] [[1888]] г. в тази църква е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България [[Стефан Стамболов]] с [[Костаки Станчова|Поликсени Костаки-Станчова]] от [[Свищов]]. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.
Ред 71:
== Проучване и реставрация ==
[[
Първите опити за проникване в „Теке джамиси“ се отнасят към 1850-те
[[
Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61,1 гр., на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. е открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при [[Асеновци]].
| |||