Столична библиотека: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м „ ѝ “ вместо „ й “ |
м год.-->години; козметични промени |
||
Ред 2:
{{coord|42|41|29.52|N|23|19|28.01|E|region:BG_dim:110|display=title}}
[[
[[
'''Столичната библиотека''' е библиотечна и културна организация, обслужваща жителите на [[столица|столичния]] град [[София]], и представяна от няколко клона в столицата. Централната сграда се намира на площад [[Петко Славейков (площад в София)|„Петко Славейков“]]. В централната сграда се помещава и [[Общински театър „Възраждане“]]. Има и филиали в район „Люлин“ и на улица „Сердика“ (до Президентството и [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]]).
Ред 13:
* Първият опит за създаване на градска библиотека е през [[1897]] г.
* Библиотеката е открита на [[24 октомври]] [[1928]] г. с книжен фонд от 5311 тома.
* [[Бомбардировки на България|Англо-американската бомбардировка над София]] на 30.03.1944 г. - изгоряла напълно сградата на библиотеката на площад “Бански” № 3 с целия ѝ инвентар.Според доклад от 25.04.1944 г. на началника на отделението за културни грижи при общината Петър Славински в пламъците са изчезнали около 40 000 тома книги.
* На [[1 юли]] [[2001]] г. получава статут на регионален културен институт.
== Услуги ==
Столична библиотека предлага читални за четене и ползване на литература, сводни каталози, заемане на някои книги (не всички се заемат) и ползване на компютри и Интернет благодарение на проект [[Глобални библиотеки]].
== Съвместителство ==
В централния клон на Столична библиотека от 2 години се помещава Руски център.
== Директори<ref>[http://libsofia.bg/modules/news3/article.php?storyid=93 История (пълен текст)] на сайта на Столична библиотека.</ref> ==
Ред 30:
* Николай Антонов (1984-1988)
* Рахила Любомирова (1989-1991)
* [[Георг Краев]]
* Ана Серафимова (1994-1995)
* Надежда Александрова (1995-1998)
* Георги Белчев (1998-2008)
* [[Михаил Белчев]] (2008-2013)
Ред 38:
== Архитектура ==
Сградата на Столичната библиотека е построена по проект и под ръководството на архитект [[Виктория Ангелова-Винарова|Виктория Ангелова]] (1902-1947). Сред най-представителните нейни проекти е сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (в която се помещава днес Столичната библиотека), строена след спечелен вътрешен конкурс на Министерството през 1926 г., като 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Върху цялостния облик на постройката са отразени също творческите виждания на арх. Г. Овчаров и Й. Йорданов (сградата е достроявана през 1930-те
Фасадата на сградата е представителна, решена в духа на опростената класика, вертикално разчленена с голям ред пиластри. Входът е разположен централно в ризалит и оформен от троен мотив чрез апликирани квадратни колони и атика. Разчленен касетъчен [[корниз]] завършва 5-ия етаж. Входът на вратите е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седящи фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – строител, с автори М. Иванов, К. Шиваров и Ст. Пейчев.
| |||