Сюлейман I: Разлика между версии

Османските кораби плават в [[Индийския океан]] още от 1518 г. Османски [[адмирал]]и като [[Хадим Сюлейман паша]], [[Сайди Али Реис]]<ref>http://books.google.com.pk/books?id=s04pus5jBNwC&pg=PA11&dq=tipu+sultan+and+ottoman&hl=en&sa=X&ei=nfgCT9OKHtGKhQf93c3jAw&ved=0CC0Q6AEwAA#v=snippet&q=seydi&f=false</ref> и [[Куртоглу Реис]] са известни с пътуванията си до пристанищата на [[Моголската империя]] [[Тата]], [[Сурат]] и [[Джанджира]]. За моголския император [[Акбар]] е известно, че разменя 6 документа със Сюлейман Великолепни.<ref>http://jis.oxfordjournals.org/content/7/1/32.extract</ref><ref>http://books.google.com/books?id=uB1uAAAAMAAJ&q=akbar#search_anchor</ref><ref>http://books.google.com.pk/books?id=s04pus5jBNwC&pg=PA11&dq=tipu+sultan+and+ottoman&hl=en&sa=X&ei=nfgCT9OKHtGKhQf93c3jAw&ved=0CC0Q6AEwAA#v=snippet&q=akbar&f=false</ref>

 

 

През 1548 г. османският адмирал [[Пири Реис]] отново превзема Аден, с което възстановява османската хегемония в [[Червено море]] и активизира търговските връзки с Моголската империя.{{hrf|Shaw|1976|107}} Пири Реис продължава успешните военни действия в Индийския океан и през 1552 г. успява да превземе [[Маскат]] на източния бряг на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], но португалците спират по-нататъшните му завоевания през 1554 г.

 

== Административни реформи ==

Докато султан Сюлейман е известен като ''Великолепни'' на Запад, за собствените си османски поданици винаги е бил ''Кануни'' или „Законодателя“. Историкът [[лорд Кинрос]] отбелязва: „Той не само е велик военачалник, човек на меча, каквито са били баща му и прадядо му преди него. Той се различава от тях по това, че той също е и човек на перото. Той е велик законодател, стоящ в очите на народа си като възвишен [[суверен]] и великодушен изразител на правосъдието.“<ref>Kinross, 205.</ref>

 

Императивното право на империята е [[шариат]]а (или „свещен закон“), който като божествен закон на [[ислям]]а е извън правомощията на султана за промяна. И все пак отделните закони, известни като ''кануни'' (канонично законодателство) зависят от Сюлеймановата воля. Те обхващат области като наказателното право, ползването на земята и данъчното облагане.{{hrf|Imber|2002|244}} Сюлейман събира всички съдебни решения, които са били издадени от 9-мата османски султани преди него. След отстраняване на повтарящите се и избор между противоречащите си твърдения той издава юридически [[кодекс]], като внимава да не нарушава основните закони на исляма.<ref>Greenblatt, 20.</ref> Именно в тази рамка Сюлейман, подпомаган от своя [[велик мюфтия]], реформира законодателството, за да се адаптира към бързо променящата се империя. Когато законите постигат окончателната си форма, кодексът става известен като ''kanun‐i Osmani'', или „османските закони“. Правният кодекс на Сюлейман просъществува повече от 300 г.<ref>Greenblatt, 21.</ref>

 

Сюлейман отделя специално внимание на тежкото положение на [[рая]]та – християнските поданици, които обработват земите на [[спахии]]те. Неговият ''Kanune Raya'', или „Закон за раята“, реформира закона, уреждащ налозите и данъците, които трябва да бъдат платени от раята, повишава техния статут над крепостничеството до степен, в която християнските крепостници могат да мигрират в турските земи, за да се възползват от реформите.<ref>Kinross, 210.</ref> Султанът също така играе роля в защитата на еврейските поданици на империята си за векове напред. В края на 1553 или 1554 г., по предложение на любимия си лекар и зъболекар, испанския евреин [[Мойсей Хамон]], султанът издава [[ферман]], официално изобличаващ кръвните клевети срещу [[евреи]]те.<ref>Mansel, 124.</ref> Освен това Сюлейман въвежда нов наказателен закон, в който се предписва набор от глоби за определени престъпления, както и се намаляват случаите, в които се осъжда на смърт или осакатяване. В областта на данъчното облагане данъци се налагат на различни стоки и продукти, включително животни, залежи, търговски печалби, има вносно-износни мита. В допълнение към данъците земята и собствеността на длъжностни лица, които са придобили лоша репутация, може да бъде конфискувана от султана.

 

 

== Културни постижения ==

Под патронажа на Сюлейман Османската империя навлиза в Златния век на културното си развитие. Стотици имперски художествени общества (наричани ''Ehl-i Hiref'', „Общност на талантливите“) имат за седалище двореца [[Топкапъ сарай|Топкапъ]]. След известен стаж художниците и занаятчиите могат да напредват по ранг в своята област и получават заплати на 3-месечни вноски. Регистрите, които са оцелели, свидетелстват за обширното покровителство на Сюлейман над изкуствата – най-ранният документ, датиращ от 1526 г., изброява 40 дружества с над 600 члена. Ehl-i Hiref привлича най-талантливите майстори на империята в двора на султана, както от ислямския свят, така и от новозавладените територии в Европа, в резултат на което се смесват по безпрецедентен начин ислямската, турската и европейската култура.<ref>Atıl, [http://www.saudiaramcoworld.com/issue/198704/the.golden.age.of.ottoman.art.htm The Golden Age of Ottoman Art], 24 – 33.</ref> Занаятчиите на служба в двора са художници, книговезци, кожухари, бижутери и златари. Доколкото предишните управници са значително повлияни от [[персийска култура|персийската култура]] (бащата на Сюлейман – Селим I, пише стихове на персийски), при покровителството на Сюлейман Османската империя отстоява своето художествено наследство.<ref>Mansel, 70.</ref>

 

 

== Наследство ==

При смъртта на Сюлейман Османската империя е сред водещите световни сили.<ref>Clot, 298.</ref> Експанзията в Европа допринася за силното присъствие на османските турци в европейския баланс на силите – владенията на империята се простират до днешна Австрия. Заплахата от Османската империя при неговото управление е възприемана толкова сериозно, че посланик [[Ожие Гислен дьо Бюсбек]] предупреждава за предстоящо завладяване на Европа: „На тяхна страна [на турците] са ресурсите на могъща империя, ненакърнимата сила, вкусът към победата, наличието на труд, единство, дисциплина, пестеливост и бдителност... Можем ли да се съмняваме какъв ще бъде резултатът?... Когато турците си уредят сметките с Персия, те ще полетят към нашите гърла, подкрепени от мощта на целия Изток; колко сме неподготвени аз не смея да кажа.“.<ref>Lewis, 10.</ref>