Толстоизъм: Разлика между версии

35 байта добавени ,  преди 4 години
м
Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг, форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
м (Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг, форматиране: 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor))
[[Файл:Tolstovtsy.jpg|мини|Толстоисти]]
'''Толстоизъм''' ({{lang-ru|Толстовство}}) е нравствено-социално учение и движение на [[християнство|християнска]] основа, възникнало в [[Русия]] през 1880 г. Негов основател е руският писател [[Лев Толстой|Л. Н. Толстой]] със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“, „Но какво да правим?“, „Царството божие е вътре във вас“, „За всеки ден“, „Пътят на живота“. В тях Лев Толстой научно изчиства от суеверия и мистицизъм и систематизира религиозното съзнание на човека и доказва че религията в същността си е разумна и логична и върху тази разумна религия е нужно да се построи човешкия живот и общество. Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на [[живот]]а и единствен път към [[Бог]]а. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на [[Исус Христос|Христос]] (''Матей, гл. 5"). Което включва отказ от прилагане на насилие, неучастие в насилствени институции, неотвръщане на насилието с насилие. На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба в Русия, България, Холандия, Англия (първатапрез Първата световна свет.война в Англия-30 000 отказалиотказват да служат. 30 000 души)... през 20-те год.години на XX век.
 
== Форми на толстоизма ==
В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист [[Хенри Джордж]] за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.
 
През 1907 година толстоисти правят опит да основат своя колония в [[Бяла Слатина]] и дори инсталират там печатна машина, но са изгонени от местните жители. Малко след това те купуват пустеещи земи в близкото до османската граница село Аланкайряк (днес [[Ясна поляна]]) и основават просъществувала до войните колония, в която издават списание „Възраждане“. Тази колония получава широка известност и самият Лев Толстой решава да я посети, но умира на път за България.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 46- – 47}}</ref>
 
През 1925 година толстоисти основават колония в [[Ружинци]], наемайки държавни земи. Тази група се стреми да използва в общуването си езика [[есперанто]]. Прави и неуспешни опити да продава продукцията, оставяйки я на пазара и разчитайки купувачите сами да се обслужват и да оставят пари за взетата стока. Създават своя кооперация за производство на безалкохолно вино, искайки да пропагандират [[въздържателство]]то, но не срещат подкрепа сред местните жители, които през 1928 година ги изгонват от селото.<ref name="груев"/>
След завършване на Морска академия, напуща военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Л. Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен е в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария (1899 г.). Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите (1920 г.). Автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома (1923 г.).
 
=== Владимир Чертков (1854- – 1936 г.) ===
[[Файл:Tolstoy and Chertkov.jpg|мини|Толстой и Чертков]]
През 1881 г. [[Владимир Чертков]] се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Л. Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Л. Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия (1898 г.) живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 бр. В.Г. Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“ (1906 г.), „Бягството на Толстой“ (1922), „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“. С последните две книги той е и първият руски биоцентрист. Инициатор и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928 – 1958 г.)
 
=== Б. В. Мазурин (1902- ) ===
Председател на подмосковската комуна „Живот и труд“ (Шестаковка – 1921 – 1930) и на общоруската сибирска комуна „Живот и труд“ (1932 – 1938).
 
 
=== Христо Досев (1887 – 1919) ===
Роден в [[Стара Загора]] в семейство на богат търговец. Напуща следването си в [[Женева]] и става един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк ([[Ясна поляна]]) през 1906 г., и сп. „Възраждане“ (1907). От 1909 г. живее в Русия до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти (Н. А. Шейерман). Личен познат на Л. Толстой, В. Г. Чертков, В. Булгаков. Подписва възванието срещу [[Първата световна война]] „Опомнете се, хора-братя“ написано от В. Булгаков. Превежда статиите на Л. Толстой за сп. „Възраждане“, публикува в руския толстоистки печат. Един от основателите на БВС. Автор на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до [[Ясна поляна]]“, „Дневникът на самотника“ (неиздадена).
 
=== Стефан Андрейчин (1869 – 1961) ===