Трудово кооперативно земеделско стопанство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година |
м год.-->години |
||
Ред 13:
Наредба-законът до голяма степен повтаря постановките на Примерния устав на земеделските производствени кооперации, разработен от [[Българска земеделска и кооперативна банка|Българската земеделска и кооперативна банка]] през 1940 година. За разлика от по-късното устройство на ТКЗС, той предвижда запазване на частната собственост на членовете и изплащането на рента в размер на 40% от дохода на стопанството. В същото време новите ТКЗС са освободени от данъци за три години и могат да получават безплатно държавни и общински имоти.{{hrf|Груев|2009|75}}
През пролетта на 1945 г. се образуват първите доброволни сдружения за колективна обработка на земята като отдели към съществуващите по селата структури на ''всестранната кооперация''. Насърчавани от идеите на [[Александър Стамболийски]] за създаване на т. нар. ''земеделско взаимоспомагателно кооперативно сдружение'', „Всестранката“ е изпитана структура на кооперацията. С дялови вноски на членовете си тя ги подпомага на принципа на взаимоспомагателната каса и развива кредитна и търговска дейност за изкупуване на селскостопанска продукция и продажба на стоки за населението. Към началото на 1950<sup>те</sup>
Организираните отдели за колективна обработка на земята към тези селски кооперации нямат нищо общо с модела на [[колхоз]]ите в СССР и сдруженията използват принципите на кооперирането в Европа със следните характерни особености:
| |||