Отваря главното меню

Промени

 
== История ==
Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепченски манастир|Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. Част от манастирския комплекс е и „[[Свети Йоан Богослов (Слепче)|Свети Йоан Богослов]]“, която е от XVII век. Църквата „[[Свети Никола (Слепче, Демирхисарско)|Свети Никола]]“ е от 1864 година.<ref name="Димитров 72">{{cite book |title= Географија на населби - Општина Демир Хисар |last= Димитров |first=Никола В |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher= |location=Битола |isbn=978-608-65616-4-2 |pages= 72 |url= http://eprints.ugd.edu.mk/18749/1/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20%D0%92.%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%2C%D0%93%D0%95%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%A4%D0%98%D0%88%D0%90%20%D0%9D%D0%90%20%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%9B%D0%91%D0%98-%D0%9E%D0%BF%D1%88%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80.pdf |quote= }}</ref><ref name="Мој Роден Крај"/> Край селото е и манастирът „[[Света Богородица Добромирово]]“.<ref name="Мој Роден Крај"/>
 
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>