Йордан Венедиков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след г за година; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| описание =
| прякор =
| роден-град =
| роден-страна = [[Османска империя]]
| починал-град =
| починал-страна = [[България]]
| преданост =
| въоръжени сили =
| години на служба = 1892 – 1919
Ред 23:
== Биография ==
[[Файл:Venedikov Nachev Sarafov Lukov Mutafov Garufalov.JPG|мини|250п|ляво|Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик [[Петър Начев]] (2), подпоручик [[Борис Сарафов]] (3), поручик [[Хараламби Луков]] (4), поручик [[Васил Мутафов]] (5), поручик [[Стойчо Гаруфалов]] (6)
Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня в големия български род [[Венедикови]].<ref name="ЕПК 143"/> Брат е на военния деец [[Димитър Венедиков]] и баща на археолога [[Иван Венедиков]] и на видния юрист проф. [[Петко Венедиков]]. След 1878 година, когато съгласно [[Берлински договор|Берлинския договор]] Баня остава в границите на [[Османска империя|Османската империя]], семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в [[Първа софийска мъжка гимназия]].
Line 34 ⟶ 35:
=== Българска военна история ===
[[Файл:BASA-1939K-1-6-1.JPG|дясно|мини|250п|Писмо на Венедиков до [[Никола Зографов]], 15 март 1892 г.
▲[[Файл:Venedikov Nachev Sarafov Lukov Mutafov Garufalov.JPG|мини|250п|Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик [[Петър Начев]] (2), подпоручик [[Борис Сарафов]] (3), поручик [[Хараламби Луков]] (4), поручик [[Васил Мутафов]] (5), поручик [[Стойчо Гаруфалов]] (6).]]
{{Долап|Текст|100%|{{Дцитат|center|style="width:100%"|
Зографовъ,<br> Испращамъ двадесет лева на<br> вѣрно те ще бѫдатъ последнитѣ, компани-<br> ята ни тука се разтуря. [[Антон Бузуков|Бузука]] се уво-<br> нява, мене ме мѣстатъ въ Добричъ (утрѣ<br> заминавамъ).<br> Не остава никой който да върти машина-<br> та та да пълни другитѣ съ патриотизъмъ.<br> Пакъ и ние съ Бузука паднахме духомъ,<br> нѣма нищо което би могло да ни насърдчи<br> и подбодри та нѣмаме куражъ да говоримъ<br> и на хората. Получи ли вноса отъ миналия<br> месецъ и 175-тѣхъ франка, кои<br> то сѫщо ви испратихме?<br> Адреса ми: поручикъ Венедиковъ<br> Добричъ<br> Шуменъ 15<sup>ий Май 1892. г.<br> Венедиковъ</sup>}}
}}]]
Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар [[Калоян]], а през 1903 година – брошурата му „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, посветен на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на [[Военно-историческа комисия|Военноисторическата комисия]] за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.
| |||