Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
== История ==
=== Влияние на латинския език ===
[[Латински език|Латинският език]] влияе най-силно върху лексиката на албанския език. Това е забелязано още през 1829 г. от словенския езиковед [[Ерней Копитар]]. Предполага се, че латински и праалбански са били в интензивен контакт в периода от І в.век пр. Хр. до VI-VII ввек. Броят на латинските заемки в албански е огромен – те се срещат във всички сфери на езика, макар че фонетически някои от тях са твърде променени.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Условно те могат да се отнесат към две основни категории – стари и нови заемки. При най-старите заемки се наблюдават следните фонетични промени:
* Промяна /''au''/ > /''a''/: ''aurum'' > ''ar'' „злато“; ''gaudium'' > ''gaz'' „радост“. Тази промяна не се наблюдава при по-късните заемки като ''causa'' > kafshë „животно“; ''laudis'' > ''lavd'' „похвала“.
* Промяна /''o''/ > /''e''/, както в наследените от индоевропейския праезик лексеми (сравни ИЕ *''nos'' > алб. ''ne'' „ние“; ИЕ *''ok^tot'' > алб. ''tetë'' „осем“ и.т.н.), която съществува и в най-старите латински заемки като: ''pomum'' > ''pemë'' „дърво“; ''hora'' > ''herë'' „време“.
В албански са запазени около 85 латински думи и форми, които не се срещат в нито един съвременен [[романски езици|романски език]], като: ''bujk'' ‘земеделец’ < ''bubulcus''; ''skift'' ‘ястреб’ < ''accipiter''; ''shpretkë/shpnetkë'' ‘далак’ < ''spleneticum''; ''shullë'' ‘кучешко грозде’ < ''solanum'' и други.<ref>Mihăescu, Haralambie. Les elements latins de la langue albanaise. RESEE 1966/1.</ref> Освен това в албански са запазени около 150 думи от балканския латински, които не се срещат в румънски, като: ''bekoj'' „благославям“ < ''benedicere''; ''gjel'' „петел“ < ''gallus''; ''gjymtyrë'' „става“ < ''iunctūra''; ''mjek'' „лекар“ < ''medicus''; ''shërbej'' „слугувам“ < ''servire''; ''shpërej'' „надявам се“ < ''sperare''.<ref>Miklosich F. Albanische Forschungen II. Wien 1870</ref> Голяма част от църковната лекскика е също заета от латински.
 
В албански има известен брой заемки от класическия латински, т.е. поне от І в.век пр. Хр. като ''cingula'' > ''qingëlë'' „колан, пояс“; ''vetus (veteris)'' > ''vjetër'' „стар“, докато формите на съответните думи в съвременните романски езици са по правило от простонародния латински: *''cingla'' > рум. ''chinga'' „колан, пояс“; ''veteranus'' > румън. ''batrân'' „стар“.
 
''Латинските заемки в албански по области''
 
=== Влияние на балканския субстрат ===
В албански и [[румънски език|румънски]] се срещат общи думи, условно определяни като заемки от т.нар. [[палеобалкански езици|балкански субстрат]]. Тези думи не се срещат в други балкански езици и етимологията им не е напълно изяснена. Това означава, че предците на албанците и румънците са имали интензивен контакт, преди да се появят носителите на славянски езици на Балканите през VI-VII ввек. Ето някои от тези думи по двойки – румънски и албански: ''abur-avull'' ‘пара’; ''brad-breth'' ‘елха’; ''bucuros-bukurë'' ‘хубав’; ''cursă-kurthë'' ‘капан’; ''fărimă-thërimë'' ‘троха’; ''ghimpe-gjëmp'' ‘трън’; ''ghiuj-gjysh'' ‘старец’; ''măgură-magulë'' ‘могила’<ref>{{Български етимологичен речник|4}} Връзката със слав. *''mogyla'' не е съвсем ясна, славянската дума има аналози в някои източни езици. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mal'' ‘бряг’-''mal'' ‘планина’, ''majë'' ‘височина’; ''mazăre-modhullë (modhë)'' ‘грах’; ''mânz-mës'' ‘жребче’; ''mătură-mettulë'' ‘метла’<ref>Не е изяснена връзката със слав. *''metьla'' ‘метла’. Вероятно има смесване на две различни по произход форми.</ref>; ''mugur-mugull'' ‘пъпка’; ''negură-negulj'' ‘мъгла’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''nebula''.</ref>; ''năpârcă-nepërke'' ‘пепелянка’<ref>Не е изяснена връзката с лат. ''vipera''.</ref>; ''pîrîu-përrua'' ‘ручей’; ''rânză-rrëndës'' ‘търбух’; ''scrum-shkrum'' ‘пепел’; ''searbăd-tharpëd'' ‘безвкусен’; ''sâmbure-thëmbull'' ‘костилка’; ''spânz-spëndër'' ‘кукуряк’; ''străgheaţă-shtrëngatë'' ‘киша’; ''ţarc-thark'' ‘кошара’; ''traistă-trastë'' ‘чанта’; ''viezure-vjedhullë'' ‘борсук’; ''zară-dhallë'' ‘мътеница’ и др.
 
=== Писмени паметници ===