Анастас Гранитски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 9:
'''Анастас Гранитски''' е [[България|български]] [[писател]], [[преводач]].
== Биография ==
Анастас Гранитски е роден в [[Котел]] през 1825 г. (1830 според други източници). Баща му поп Петър, както и дядо му Стаю Чорбаджи са известни котленски първенци. Учи при [[Сава Доброплодни]], който по това време е в Котел, в Сливен, в [[Цариград]], където учи в Куручешменската гръцка гимназия, а по-късно – в Медицинско-хирургическата академия в Галата сарай. Коректор в печатницата на Йосиф Романов в [[Букурещ]], секретар в сръбската легация в Цариград. Учител в [[Свищов]] (?), [[Шумен]] (1859-1863), [[Ловеч]] (1863) и [[Търново]], където се установява в началото на 60-те години. Тук се жени за Пелагия - дъщерята на местния първенец Никола Маждрака – една от основателките на женско благотворително и просветно дружество в града. Преподава френски, турски, гръцки и български език. В различни периоди е близък със [[Стефан Богориди]], [[Георги Раковски]], [[Неофит Бозвели]], [[П. Р. Славейков]], [[Иван Богоров]], [[Любен Каравелов]] и др.
Ред 21:
Сред първите книжовни трудове на Гранитски е и ''Буквар за малките деца'' (Цариград, 1849), подготвен заедно с [[Андон Никопит]], от който не са запазени екземпляри; съществуват обяви и за други негови трудове - ''Священа история'', ''Учебник по френски език по Олендорфовата метода''. Свързани дебатите по просветни въпроси са неговите статии за езика, които влизат в полемика с [[Найден Геров]].
В историята на българската литература Гранитски вероятно ще остане като преводач. Той се насочва към две произведения с особено място в литературния живот от това време, публикувани като подлистници на [[Цариградски вестник]], а след това и в самостоятелни книги – ''Индийска хижа'' (1850) и ''Павел и Виргиния'' от Бернарден дьо Сен Пиер. Преводите са направени от гръцките варианти в мерена реч, дело на българина Никола Пиколо, като е използван и френския текст. Двете повести са едни от върховите изяви на сантименталната книжнина на Българското възраждане, както и на взривно налагащото се по това време преосмислено отношение към любовта в литературата. През 1851-52 г. в [[Цариградски вестник]] е поместен един друг подлистник – ''Училище за децата'', излязъл в самостоятелно издание през 1853 г. Към тази творба на френската писателка от ХVІІІ
Специално място в творчеството на Гранитски заема една особена книга. Въпреки че, за разлика от другите му текстове, тя е подписана само с инициали – „съставил А. П. Г.”, това безспорно е най-личното му дело. Автобиографичният разказ и публицистичният патос се преплитат с тенденциозно представени, а вероятно и измислени факти и
== Съчинения ==
Ред 29:
* Сборниче за холерата… Цариград, 1848, 1849.
* Християнско поучение или краткий священий катихизис. От греческото събинение А. Корай на болгарский язик превождал Анастасий П. Петров Гранитский, котялнин… В Константинополе, 1949.
* Пития или гледание за щастие. Превождал от греческии Анастасий П. П. Гранитский. Уроженец Казанский в Болгарии. Напечата ся сос настояние Георгия
* Буквар за малките деца. Сочинение А. Гранитскаго и А. Никопита. Цариград, 1849.
* Знаменитаго астронома Казамии месяцослов предвещателний. Содержащий всеобщо умозрение за лето 1850.
* Разните фаси (четверти) на луната с примечание на приключения в них пророчества всеобщи… Издал
* Индийската хижа. Басноистория [от Бернарден дьо Сен Пиер]. Побългарил А. Гранитский. Цариград, типография "Ц. вестника", 1850.
* Павел и Виргиния Басноповест [от Бернарден дьо Сен Пиер]. Побългарил А. Гранитский. Цариград, типография "Ц. вестника", 1850.
* Гигиена. Начин за сохранение на здравието [от Орфил] Превод от французки по болгарски. Цариград, типография "Ц. вестника", 1851.
* Училище за децата. [от Мари Льопренс дьо Бомон] Превод от французки на болгарски [от А. Гранитски]. В типографията "Ц. вестника", 1852.
Ред 41:
* Поучителни речи на старите философи. Превел А. П. Петрович Гранитский, а изданни от братия Димитрия и Христа Х. Иванович Смрикареви, самоковци, които ги посвящават самоковскому и цялому болгарскому юношеству. Цареград, книгопечатня "Ц. вестника", 1854.
* Тръговско ръководство за тръгувание, промишленност, мореплавание и за тръговски делания. Собствено пак за веществото на търговията; за състоянието на тръговията, на земледелието и на промишлеността в европейските дръжави; за монетити, камбиялити, теглилкити и меркити по тръговските градове; за дръжание на тръговски книги, за тръговски сметки и писмописания, за съчинение на главни търговски записи с нужните примири. С приложение на три сравнителни таблици за теглилкити и меркити по тръговските градища и едно по азбуки, оглавление за съдръжанието на книгата [от К. Мелас]. Преведено [от гръцки] и печятано с иждивението на Хр. Л. Хамамджиев. Превод А. П. Гранитскаго с няколко прибавления. Цариград, в печатницата Т. Дивитчиянова, 1858.
* Разговори французско-български и правила за произношението на французкити букви. Писал А. П. Гранитский, а издал със свое иждивение Георгий Дончов, книгопродавец. Букурещ, книгопечатница на Йосифа Романов и съдр., 1859.
* Житие на святаго Кирила и Методиа, съставил А. П. Гранитский, издал Петър Стоянов, търновец. Букурещ, в печатницата на Стефана Расидеска, 1865.
* Руско-български разговори. Съставил А. П. Гранитский. Издава Ст. Маринов. Издание първо. Търново, печатница Л. Каравелов, 1878.
== Източници ==
* Русев, М. Исторически преглед на медицинската книжнина в България. С., 1904.
* Уста-Генчев. Принос към дейността на Атанас П. Гранитски. – ''Училищен преглед'', № 8, 1927.
* Violino Primo. Анастас Гранитски. – ''Котленски край'', 6, № 183-187, 1935.
* Кулелиев, Й. Елена Ал П. Гранитска (интервю). – ''Общински вестник Велико Търново'', 14, № 21, 4 септ. 1937.
* Стефанов, В. Българската медицина през Възраждането. С., 1980
| |||