Разлика между версии на „Анастас Христов“

м
в.--->век; козметични промени
м (в.--->век; козметични промени)
| повлиял = }}
}}
[[FileФайл:Anastas Hristov The Agrarian Question in Macedonia and Adrianople Region.JPG|мини|250п|{{cite book |title= Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско |last= Христовъ |first= Анастасъ|authorlink= |coauthors= |year= 1909|publisher= Печатница на К. Г. Самарджиевъ & С-ие|location= Солунъ|isbn= |pages= |url=http://www.strumski.com/books/AHristov_Agrarniat_Vypros_v_Makedonija_i_Odrinsko.pdf |accessdate=}}]]
[[FileФайл:Ottoman parliament 1912 note.jpg|мини|250п|Обява на Битолската смесена изборна комисия, в която се съобщават номинираните за депутати от града: Кенан Зия бей, Анастас Христов, [[Емануил Лепчев]] и Георги Теохаридис.]]
'''Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов''' е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
 
== Биография ==
Роден е в 1876 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.<ref>Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, стр. 281</ref> Дядо му [[Ангел Хаджиилиев]] е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ в.век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в [[Лозана]] в 1899 година.<ref name="Танчев 60">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 60 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на [[Солунска българска община|Солунската българска община]] в 1901 - 1902 година.<ref>Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. София, 1996, стр. 524</ref> В 1902 - 1903 година е директор на българските училища в родния му Прилеп.<ref>Трайчевъ, Георги. Градъ Прил{{Уникод|ѣ}}пъ. С., 1925, стр. 132.</ref>
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година работи като адвокат в Солун. Член е на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]]. В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за председател на Бюрото на конгреса<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за член на Централното бюро на организацията.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> Кандидат е от Битол­ско в изборите за [[Отомански парламент]] в 1908 и в 1912 година.
 
Делегат е от Солун на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|coauthors= |year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|isbn= |pages= 13|url= |accessdate=}}</ref>