Анево: Разлика между версии

Счита се, че Анево възниква в края на XIV век, след нахлуването на [[османци]]те в българските земи, след като близката крепост „Аневско градище“ е завзета от тях. На [[югозапад]] от днешното село има османски гробище, където вероятно са погребани падналите при обсадата и щурма на твърдината османски войници. Съществуват и устни предания, според които там е било и тюрбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало до XIX век.

 

 

До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението]] в [[1885]] г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)]]. Днес жителите на Анево са потомци на местните [[балканджии]], живели в Розовата долина още през [[Средновековие]]то. След османския период и след него към Анево има миграция от западните български земи – предимно от [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания|Арнаутлука]]. Такива преселници „арнаути“ се заселват и в [[Сопот]], [[Стрелча]], [[Панагюрище]], [[Копривщица]] и други селища около [[Средна гора]]. От такъв смесен произход е известното семейство [[Вазови]], чийто основател [[Кирко Арнаудов]] е родом от българското костурско село [[Яновени]]. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на Анево.