Архилох: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м в.--->век; козметични промени
Ред 5:
| описание = древногръцки поет
| портрет = Archilochus_01_pushkin.jpg
| портрет-описание = Бюст на брадат мъж, за който се предполага, че е на Архилох. Римско копие от 2 в.век пр. Хр. на гръцки оригинал от 4 в.век пр. Хр.
| роден-място = [[Парос]], [[Древна Гърция]]
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = поет
| период = VII в.век пр. Хр.
| жанрове = ямби, еподи
| теми =
Ред 51:
Запазени са около 120 фрагмента от произведения на Архилох. Като другите старогръцки поети и Архилох пише в различни жанрове ([[химн]]и, елегии, басни, епиграми), но слава му носят преди всичко „ямбите“ (или „еподите“) – полемични стихотворения срещу представите на аристокрацията за чест, достойнство и посмъртна слава. Еподите му са страстни, обърнати са към конкретни хора и са породени от конкретен повод.
 
Днес най-прочут е т.нар. „[[Кьолн]]ски епод“ – най-големия по обем запазен фрагмент на Архилох, открит на папирус от I – II в.век сл. Хр. в кьолнския папирусен архив и публикуван през 1974 г. В епода се говори за Необула, за която според античното предание Архилох е бил сгоден. Бащата на Необула Ликамб нарушил обещанието си да му я даде за съпруга, което станало и причина Архилох да насочи към него и Необула серия от язвителни еподи, с което ги докарал до самоубийство. Но навярно това прави оставането му на родния остров неизбежно.
 
== Историческо значение ==
[[FileФайл:Archilochos fragment PK7511r.jpg|мини|220px|вдяснодясно|Фрагмент от Архилох, Колекция от папируси в Кьолн, 7511 recto, II-I в.век пр. Хр.]]
И като техника, и като художествени открития, Архилох оказва огромно влияние върху развитието на старогръцката лирика от VII чак до I в.век пр. Хр. и върху изграждането на римската лирика през II—I в.век пр. Хр. (Луцилий, [[Катул]] и [[Хораций]]). В текстовете на Архилох за първи път се среща шестостъпният ямб, който след това се превръща в доминиращия размер в старогръцката и римската драма. Архилох е създателят на епода – двустишна метрическа схема, в която след по-дълъг стих идва по-кратък (напр. след ямбическия триметър идва ямбически двуметър; след дактилическия хекзаметър идва ямбически триметър или ямбически двуметър и т. н.). Някои изследователи дори предполагат, че именно Архилох (може би наред с Калин) е създателят на елегическия дистихон, един от най-разпространените метрически размери в античната поезия.
 
Псевдо-Плутарх (II в.век сл. Хр.) приписва на Архилох редица музикални открития. Първо, смесването на реч и музикална интонация (παρακαταλογή) за постигането на особен „трагически“ ефект. Второ, въвеждането на пеене относително независимо от инструменталния съпровод (на струнен инструмент, κροῦσις), което е малка революция на фона на древната практика на дублиране на инструмента от мелодия в унисон (πρόσχορδα).
 
Произведенията на Архилох са популярни в класическата епоха. Неговият химн в чест на [[Херакъл]] се е изпълнявал на Олимпийските игри. [[Аристофан]] в комедията „Мирът“ споменава Архилох наред с Омир. Еподите на Архилох са техническият и художествен образец за „Еподите“ на Хораций.
 
В родината си Архилох е бил почитан след смъртта си като герой. В нач. на V в.век пр. Хр. в чест на Архилох на Парос е издигнато светилище, руините на което са намерени в наши дни; на някои парчета от фризове има надписи с биографични данни и откъси от стихотворения.
 
== Бележки ==
Ред 73:
 
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Древногръцки поети]]
[[Категория:Хора от Парос]]