Разлика между версии на „Атомна физика“

м
в.--->век; козметични промени
м (в.--->век; козметични промени)
[[Файл:Plum pudding atom.svg|200px|rightдясно|thumbмини|Модел на атома (Томсън)]]
[[Файл:Barium_(Elektronenbesetzung).png|200px|rightдясно|thumbмини|Планетарният модел на атома (модел на Ръдърфорд)]]
[[Файл:Bohr atom model English.svg|200px|rightдясно|thumbмини|Модел на атома на Бор]]
'''Атомна физика''' е основен раздел на [[физика]]та, който се занимава с [[атом]]a като изолирана система. От главен интерес са свойствата на електроните и най-вече процесите в последния [[електронен слой]]. В ежедневието атомна и ядрена физика се използват като синоними, но ядрената физика се занимава с процесите в самото [[атомно ядро]]. Някои от подразделите на атомната физика са [[атомна теория|теория на атома]], [[атомна спектроскопия]], [[рентгенова спектроскопия]], [[радиоспектроскопия]] и други.
 
 
== История ==
Още през V-IV в.век пр. н. е. древногръцките философии [[Левкип]], [[Демокрит]] и [[Тит Лукреций Кар]] стигат до идеята, че материята се състои от отделни неделими частици, които Демокрит нарича атоми. В началото на XIX в.век [[Джон Далтон]] разглежда научно атома като най-малката частица на веществото, която взема участие в [[Химична реакция|химичните реакции]].
 
Простите представи на Далтон са разколебани от великите открития в края на XIX в.век – [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] (1895) и естествената [[радиоактивност]] (1896). Допълнително опровержение на представата на неделимостта на атома идва и от опитите на [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] през 1897 г., който показва, че атомите може да излъчват още по-малки по размер частици с отрицателен товар (по-късно те са наречени [[електрон]]и). Става ясно, че атомът притежава вътрешна структура.
 
Особено голям интерес у учените предизвиква откритият от [[Анри Бекерел]] (1896) г. факт, че от солите на [[Уран (елемент)|урана]] се излъчват някакви „тайнствени“ лъчи. Като изучават това явление, съпрузите [[Мария Кюри|Мария Склодовска-Кюри]] и [[Пиер Кюри]] откриват още един елемент – [[торий]], а след него – още два със същите свойства – [[полоний]] и [[радий]]. Но най-интересно в техните изследвания е откритието, че радиоактивните вещества отделят топлина, при това без да променят видимо теглото си, т.е. някъде от недрата на материята се излъчва енергия, а самото вещество остава практически непроменено. Така е положено началото на съвременната атомна физика. Английският физик [[Ърнест Ръдърфорд]], един от най-големите учени експериментатори за своето време, си поставя задачата да изясни какво представляват лъчите на Бекерел. По тяхното отклонение в [[магнитно поле]] той установява, че това са потоци от частици, които нарича с първите букви от гръцката азбука: α-, β- и γ-лъчи. Положително натоварените α-лъчи се оказват двойно йонизирани атоми на [[Хелий|хелия]], отрицателно натоварените β-лъчи – поток от много бързи електрони, а неотклоняващата се част от снопа – γ-кванти на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитното лъчение]]. Основавайки се на натрупания експериментален материал през 1903 г. Ръдърфорд и сътрудниците му създават теорията на [[Радиоактивен разпад|радиоактивния разпад]] – превръщането на радиоактивните елементи чрез излъчване на α- или β- частици в други елементи, които също може да са радиоактивни; [[Гама-лъчи|γ-лъчите]] съпровождат тези процеси.
 
{{Физика раздели}}
 
[[Категория:Атомна физика| ]]