Беда Достопочтени: Разлика между версии

|противоречия=

}}

 

'''Беда Достопочтени''' или '''Преподобни''' също '''Преподобният Бийд'''<ref>{{cite book |title= Изследване на историята |last= Тойнби|first= Арнълд|authorlink= Арнолд Джозеф Тойнби|url= http://chitanka.info/text/22804/37|accessdate=12 август 2015}}</ref> е английски [[бенедиктински орден|бенедиктински]] монах, написал голям брой исторически творби, които са запазени почти изцяло. Сред най-важните са една от първите истории на Англия под названието „История на английската църква“ („Църковна история на народа на англите“) (лат. Historia ecclesiastica gentis Anglorum) в пет книги и „Световна хроника или шестте ери на света“ (Chronicon de sex aetatibus mundi). Неговото съчинение „За хронологията“ дава ценни сведения за нахлуванията на готите и хуните в българските земи, за управлението на хан Тервел и др.

Той е първият историк по тези земи, пише научни трудове на английски език, въпреки че само фрагменти от тях са стигнали до нас. Превежда [[Евангелие от Йоан|евангелието на Йоан]] на [[староанглийски]], завършвайки работата по този труд в самия ден на смъртта си. По случай това, [[Кътбърт]], негов ученик, казва:

{{цитат|''Дори в деня на своята смърт този свят човек бе погълнат от заниманията си по превода на евангелието. На свечеряване Уилбърт, момчето, което записваше текста, му каза: 'Все още има едно изречение, господарю, което не е готово'. И след като и то бе записано, рече, че всичко вече е завършено. 'Истина говориш' отвърна Беда, 'наистина е завършено. Вземи главата ми в своите ръце, тъй щото най-голямото щастие за мен е да стоя на мястото, където преди се молех, така че седейки там аз мога да се обърна отново към моя Отец.' И тъй, застанал на пода на своята килия, пеейки 'Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух', той тихо предаде Богу дух'' (735 г.)}}

Вдъхновен от това, художникът Дж. Пенроуз рисува картината „''Беда Достопочтени превежда Йоан''“

 

Беда пише много и на латински. Негов е коментарът на [[Петокнижие]]то, както и на други части от Светото писание. Най-известната му творба е „[[Църковна История на народа на англите]]“ – тя обхваща историята на [[Британия (римска провинция)|Британия]] до [[729]] г., разказва за келтския народ, покръстен през първите няколко века на [[християнство]]то, за нашествието на [[англосакси|англосаксонските племена]] през V и VI век, както и за последвалото им покръстване от ирландски мисионери от север и запад. Неговият труд е главен исторически извор за този период на територията на Британските острови. Беда пише още и химни, както и други стихове, граматически трудове, занимава се е и с астрономия – знаел, че земята е кръгла, той е първият историк, който последователно отбелязва при летоброенето сигнатурата „след Христа“ (или AD=Anno Domini), както и най-ранният известен писател, който заявява, че слънчевата година не е дълга точно 365 и една четвърт дни, така че [[Юлиански календар|Юлианският календар]] се нуждае от малки поправки. Обяснението му относно Големия кръговрат от 532 години е от фундаментално значение за църквата и по-точно за изчисляването точната дата на [[Великден]]. Отбелязва също и влиянието на луната върху приливите и отливите.

 

 

В края на живота си, през 735 г., Беда пише своята предсмъртна песен: