Библия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м в.--->век; козметични промени
Ред 1:
'''Библията''' (от [[койне]] гръцки: ''βιβλία'' – книги) е [[Канон на Библията|каноническа]] колекция от текстове, смятани за свещени от [[юдаизъм|юдаизма]] и [[християнство]]то. Различни религиозни групи включват различни книги в своите [[Канон_Канон (религия)|канони]], в различен ред; а понякога разделят или съединяват книги, или включват допълнителен материал в каноничните книги. Християнските Библии варират от 66 книги в [[Протестантски канон|протестантския канон]] до 81 книги в канона на [[Етиопска православна църква|Етиопската православна църква]].
 
== Еврейската Библия ==
Ред 27:
 
== Християнски Библии ==
Християнската Библия е сборник от книги, спрямо които дадена [[християнска деноминация]] се отнася като към [[Боговдъхновение|боговдъхновени]], а оттам и като към основно писание. Въпреки че по времето на [[ранната църква]] сред [[арамейски]] говорящите основно били използвани [[Септуагинта]]та или [[Таргум]]а, [[апостоли]]те не оставили определен комплект от нови писания; вместо това [[Канон (религия)|канонканонът]]ът на [[Нов Завет|Новия Завет]] се развил с времето. Групи в [[християнство]]то включват различни книги като част от техните свети писания, сред които най-известни са библейските [[апокриф]]ни книги и [[Второканонични книги|второканоничните]].
 
=== Стар завет ===
Книгите, които съставят християнския [[Стар завет]], се различават при [[Римокатолическа църква|Католическата]], [[Православна църква|Православната]] и [[Протестантство|Протестантските]] църкви, като [[Протестантство|протестантското]] движение приема само онези книги, които съставляват [[Танах|Еврейската Библия]], докато [[Римокатолическа църква|католиците]] и [[Православна църква|православните]] имат по-големи [[Канон (религия)|канонканони]]и. Някои групи считат, че дадени преводи са [[боговдъхновен]]и, сред които най-често са гръцката [[Септуагинта]], арамейската [[Пешита]] и английската версия на [[крал Джеймс]].
 
=== Апокрифни или второканонични ===
=== Нов завет ===
Новият завет е сборник от 27 книги с четири различни жанра християнска литература: четири евангелия, докладът от „Деяния на апостолите“, двадесет и едно послания и „Откровение“ на Йоан). [[Иисус Христос]] е централната фигура, Новият завет предполага, че вдъхновението е като в Стария завет (2 Тимотей 3:16). Почти всички християни признават Новия завет за канонично писание. Книгите на Новия завет са подредени различно в традицията на римокатолицизма и протестантството, както и в славянската източноправославна традиция, сирийската традиция и етиопянската традиция.
Line 76 ⟶ 75:
 
=== Развитие на християнските канони ===
==== Римокатолически канон ====
==== Източноправославен канон ====
В [[източно православие|източноправославния]] списък на Библията се включват 50 книги от Стария завет (39 канонически и 11 други) и 27 от Новия завет, общо 77 книги.<ref>http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/1.htm/</ref><ref>Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991</ref>
Line 93 ⟶ 91:
Събитията от библейската история се случват на територия, която обхваща почти целия древен Близък изток: Месопотамия, Египет и най-вече – от 13 век пр.н.е. – Палестина, наречена така от [[филистимци]]те. В Библията тази страна се нарича [[Ханаан]], според името на старото коренно население, след това става известна като ''Израилева земя'', ''Света земя'', ''Обещана земя'' (''Обетована земя'') и накрая – ''Юдея'' по главната област със столица Йерусалим, която до 587 пр.н.е. (преди Навуходоносор) и от [[350 пр.н.е.]] до [[70]] г., по време на римското владичество запазва известна самостоятелност.
 
=== Исторически и археологически проучвания ===
=== История на Библията в България ===
[[FileФайл:Bulgarian-bible.jpg|thumbмини|Цариградската Библия 1871 г. (голям формат) – първото пълно издание на Библията на модерен [[Български език|български]] език. Превод от колектив, ръководен от [[Петко Славейков]] и [[д-р Лонг]].]]
 
{{основна|Преводи на Библията на новобългарски език}}
 
В началото на XIX в.век българите са пръснати в северната част на Османската империя (провинциите България, Източна Румелия и Македония), а големи групи от емигранти живеят в Румъния, Бесарабия и Русия. За външния свят българите главно населяват териториите между Стара планина и Дунав. Постепенно обаче Западът започва да си дава сметка, че по-голяма част от православното население в Турската империя на юг от Стара планина всъщност е българско, макар в черквите им да се проповядва на гръцки език.
 
И макар Дамаскините, сборници с разнообразно съдържание от XVII и началото на XIX в., които включват в себе си и големи части от Евангелията, са били най-подходящата основа за изработването на библейски преводи на говорим български,<ref>Попруженико 1902: 5</ref> първите опити да се преведе и издаде Свещеното писание на новобългарски пряко или косвено са свързани с работата на Британското и чуждестранно библейско дружество ([[en.wikipedia.org/wiki/BFBS|БЧБД]]), основано през 1804 г. с цел разпространение на Божието Слово без да е съпътствано от бележки или коментари, и Руското библейско дружество (РБД), основано през 1813 г. „единствено за издаване на Стария и Новия завет на чуждите езици“.<ref>По-късно, заедно с БЧБД, за издаването на Библията на български принос има и Американското библейско дружество ([http://en.wikipedia.org/wiki/American_Bible_Society АБД])</ref> Като основната причина първите издания да са направени от хора извън пределите, населявани основно от българи, е фактът, че в Румъния и Русия има православни патриарси, загрижени за българите в техните територии.
Line 107 ⟶ 104:
Библейската книга „[[Второ послание към Тимотей]]“ казва, че „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). [[Християнство|Християните]] вярват, че Библията е вдъхновеното слово на [[Бог]], че [[Бог]] чрез [[Светия Дух]] се е намесил и повлиял на думите, вестта и съставянето на Библията. За много християни Библията е непогрешима и няма грешки по отношение на [[вяра]]та и практикуването ѝ. По отношение на достоверността на Библията за исторически и научни теми има разединение между християните в начина, по който я възприемат. Във връзка с това едно различно убеждение е, че Библията е непогрешимо Слово на [[Бог]], без грешка в никой аспект, изговорено от Бог и записано в неговата перфектна форма от хора. Сред тези широки вярвания има много учени на [[херменевтика]]та. Библейските учени твърдят, че дискусиите върху Библията трябва да се базират на своя контекст в историята и едва след това в контекста на съвременната култура. [[Фундаментални християни|Фундаменталните християни]] са асоциирани с доктрината за библейската буквалност, според която Библията е не само непогрешима, но значението на текста е ясно на обикновения читател.
 
[[Вяра]]та в светите текстове е засвидетелствана в древността от [[израелтяни]]те и тази вяра може също да се види в най-ранните християнски писания. Различни текстове на Библията споменават божественото действие във връзка с тези писания. В своята книга „[[Основно въведение в Библията]]“ двамата писатели [[Норман Фейслер]] и [[Уилям Никс]] пишат: „Процесът на вдъхновение е мистерия на Божието провидение, но резултатът на този процес е словесен, абсолютен, непогрешим и авторитетен запис.“ Повечето [[евангелски]] библейски учени асоциират вдъхновението само с оригиналния текст; например някои американски [[Протестантство|протестантпротестанти]]и се придържат към „Чикагското становище за Библейската непогрешимост“ от 1978 г., което твърди, че вдъхновението се отнася само за автографния текст на Писанието. Поддръжниците на [[Библейски буквализъм|библейския буквализъм]] са малцинство, сред които е движението Само-Кинг-Джеймс, според което твърдението за непогрешимост включва и определен превод.
 
=== Тълкуването чрез „възходящо развитие“ ===
Line 138 ⟶ 135:
==== На български език ====
{{основна|Преводи на Библията на новобългарски език}}
[[Файл:Bulgarian-bible.jpg|thumbмини|leftляво|Цариградската библия]]
Значимите версии на българската християнска Библия включват: „Превод на новия свят на Свещеното писание“ 2009, превод на „Българско библейско дружество“ 2005, Протестантски превод 1940, Цариградска (Славейкова) Библия, Православен превод, Съвременен превод 2004, превод на „Библейско общество“ 2000, превод „Верен“ 2002.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm Библейското дело в България – история, традициии значение]</ref><ref>[http://biblesociety.bg/ Българско библейско дружество]</ref>
 
Line 145 ⟶ 142:
 
== Методи за библейско изучаване ==
=== Библейска херменевтика ===
=== Висша критика ===
== Изследвания ==
* Банков, Ст. Славянски библейски конкорданс и енциклопедия. С., 1987.
* Верещагин, Е. М. Библеистика для всех. М., 2000.
* Бажанов, архим. Никифор. Пълна православна библейска енциклопедия с илюстрации. Т. 1. А-З. Велико Търново, 1993; Същият. Библейская энциклопедия. М., 2006; = http://www.biblicalstudies.ru/Books/Dict2S.html.
* Rohr, R. Das entfesslte Buch. Eine Einfuehrung in die Bibel – Altes und Neues Testament. Freiburg, 2004.
* Макдауъл, Дж. Доказателства, които изискват присъда. С., 2004.
Line 177 ⟶ 172:
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Bible}}
* [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible.xml Библия на официалната страница на Българската Православна Църква]
* [http://www.wordproject.org/bibles/audio/37_bulgarian/index.htm Библия звуков – български]
* {{dmoz|World/Bulgarian/Общество/Религия_и_духовност/Библия/|Сайтове за Библията}} (на български, включително пълен текст)
* http://www.jw.org/bg
* [http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=189 Преводът на Славейков]
Line 185 ⟶ 180:
* {{икона|en}} [http://biblehub.com/ Bible Hub, онлайн версии на Библията] – показване на текст на смислово свързани пасажи (''cross references'')
* [http://hristianinbg.ucoz.net/index/biblija/0-9 Пълно копие на Библията на български език]
 
[[Категория:Библия| ]]