Библия: Разлика между версии

 

== Еврейската Библия ==

 

== Християнски Библии ==

 

=== Стар завет ===

 

=== Нов завет ===

Новият завет е сборник от 27 книги с четири различни жанра християнска литература: четири евангелия, докладът от „Деяния на апостолите“, двадесет и едно послания и „Откровение“ на Йоан). [[Иисус Христос]] е централната фигура, Новият завет предполага, че вдъхновението е като в Стария завет (2 Тимотей 3:16). Почти всички християни признават Новия завет за канонично писание. Книгите на Новия завет са подредени различно в традицията на римокатолицизма и протестантството, както и в славянската източноправославна традиция, сирийската традиция и етиопянската традиция.

 

=== Развитие на християнските канони ===

==== Източноправославен канон ====

В [[източно православие|източноправославния]] списък на Библията се включват 50 книги от Стария завет (39 канонически и 11 други) и 27 от Новия завет, общо 77 книги.<ref>http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/bible_canon/1.htm/</ref><ref>Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991</ref>

Събитията от библейската история се случват на територия, която обхваща почти целия древен Близък изток: Месопотамия, Египет и най-вече – от 13 век пр.н.е. – Палестина, наречена така от [[филистимци]]те. В Библията тази страна се нарича [[Ханаан]], според името на старото коренно население, след това става известна като ''Израилева земя'', ''Света земя'', ''Обещана земя'' (''Обетована земя'') и накрая – ''Юдея'' по главната област със столица Йерусалим, която до 587 пр.н.е. (преди Навуходоносор) и от [[350 пр.н.е.]] до [[70]] г., по време на римското владичество запазва известна самостоятелност.

 

=== История на Библията в България ===

 

{{основна|Преводи на Библията на новобългарски език}}

 

 

И макар Дамаскините, сборници с разнообразно съдържание от XVII и началото на XIX в., които включват в себе си и големи части от Евангелията, са били най-подходящата основа за изработването на библейски преводи на говорим български,<ref>Попруженико 1902: 5</ref> първите опити да се преведе и издаде Свещеното писание на новобългарски пряко или косвено са свързани с работата на Британското и чуждестранно библейско дружество ([[en.wikipedia.org/wiki/BFBS|БЧБД]]), основано през 1804 г. с цел разпространение на Божието Слово без да е съпътствано от бележки или коментари, и Руското библейско дружество (РБД), основано през 1813 г. „единствено за издаване на Стария и Новия завет на чуждите езици“.<ref>По-късно, заедно с БЧБД, за издаването на Библията на български принос има и Американското библейско дружество ([http://en.wikipedia.org/wiki/American_Bible_Society АБД])</ref> Като основната причина първите издания да са направени от хора извън пределите, населявани основно от българи, е фактът, че в Румъния и Русия има православни патриарси, загрижени за българите в техните територии.

Библейската книга „[[Второ послание към Тимотей]]“ казва, че „Цялото Писание е боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). [[Християнство|Християните]] вярват, че Библията е вдъхновеното слово на [[Бог]], че [[Бог]] чрез [[Светия Дух]] се е намесил и повлиял на думите, вестта и съставянето на Библията. За много християни Библията е непогрешима и няма грешки по отношение на [[вяра]]та и практикуването ѝ. По отношение на достоверността на Библията за исторически и научни теми има разединение между християните в начина, по който я възприемат. Във връзка с това едно различно убеждение е, че Библията е непогрешимо Слово на [[Бог]], без грешка в никой аспект, изговорено от Бог и записано в неговата перфектна форма от хора. Сред тези широки вярвания има много учени на [[херменевтика]]та. Библейските учени твърдят, че дискусиите върху Библията трябва да се базират на своя контекст в историята и едва след това в контекста на съвременната култура. [[Фундаментални християни|Фундаменталните християни]] са асоциирани с доктрината за библейската буквалност, според която Библията е не само непогрешима, но значението на текста е ясно на обикновения читател.

 

 

=== Тълкуването чрез „възходящо развитие“ ===

==== На български език ====

{{основна|Преводи на Библията на новобългарски език}}

Значимите версии на българската християнска Библия включват: „Превод на новия свят на Свещеното писание“ 2009, превод на „Българско библейско дружество“ 2005, Протестантски превод 1940, Цариградска (Славейкова) Библия, Православен превод, Съвременен превод 2004, превод на „Библейско общество“ 2000, превод „Верен“ 2002.<ref>[http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/prevodi/biblejskoto_delo_v_bg.htm Библейското дело в България – история, традициии значение]</ref><ref>[http://biblesociety.bg/ Българско библейско дружество]</ref>

 

 

== Методи за библейско изучаване ==

== Изследвания ==

* Банков, Ст. Славянски библейски конкорданс и енциклопедия. С., 1987.

* Верещагин, Е. М. Библеистика для всех. М., 2000.

* Rohr, R. Das entfesslte Buch. Eine Einfuehrung in die Bibel – Altes und Neues Testament. Freiburg, 2004.

* Макдауъл, Дж. Доказателства, които изискват присъда. С., 2004.

== Външни препратки ==

{{commons|Category:Bible}}

* http://www.jw.org/bg

* [http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=189 Преводът на Славейков]

* {{икона|en}} [http://biblehub.com/ Bible Hub, онлайн версии на Библията] – показване на текст на смислово свързани пасажи (''cross references'')

* [http://hristianinbg.ucoz.net/index/biblija/0-9 Пълно копие на Библията на български език]

[[Категория:Библия| ]]