Босанчица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 1:
{{друго значение|средновековната сръбска азбука|съвременната сръбска азбука|сръбска азбука}}
[[Файл:Poljički statut..jpg|450px|
'''Босанчицата''' е особен вариант на [[кирилица]]та. Позната е още и под следните названия: ''босаница'', ''босненска азбука'' (bosanska azbukva), ''босненска кирилица'', ''хърватско-босненска кирилица'', ''босненско-далматинска кирилица'' ([[Ватрослав Ягич]]), ''босненска бързописна графика'' ([[Евфим Карский]]), ''западен вариант на кирилския бързопис'', ''западна (босненска) кирилица'' ([[Стиепан Ившич]]), ''хърватско писмо'', ''полишка азбука'' (poljička azbukvica) (на народен език ''по̀лица'' (Poljica), ''сръбски'' (така я наричат [[глаголяши]]те и по-рядко [[босненски францисканци|босненските францисканци]]). Всички названия на този вариант на кирилицата са оспорвани. В България азбуката "босанчица" е използвана през XVII и XVIII
== Характерни черти на босанчицата ==
Ред 7:
== Поява и разпространение на босанчицата ==
[[Палеография]]та и [[Историческа лингвистика|историческата лингвистика]] различават три различни центъра на разпространение на босанчицата:
# [[Херцеговина]] и по-специално [[Западна Херцеговина]] с [[Дубровник]], откъдето се разпространява и в
# централна [[Далмация]] ([[Загора (Хърватия)|Загора]]) и областите
# [[Босна (област)|Босна]] и
# [[Хум]], т.е. [[Източна Херцеговина]] или на български ''земята на хълмовете'' (днес също в [[Босна и Херцеговина]] в т.ч. и т.нар. [[Стара Херцеговина]]).
Най-ранните документи на босанчица са възникнали в сферата на босненско-хумската [[епиграфика]] (най-значителен пример е ''Хумачка плоча'' - [[Хумска плоча]]) от [[11 век]], запазена във францисканския манастир в [[Хумац]] (край [[Любушки]] в [[Херцеговина]]), надписите на сакрални обекти на островите в централна Далмация ([[Повалски праг|Повалския праг]] от [[Повалие]] на остров [[Брач]] от [[1180]] г.), както и дипломатически текстове ([[грамота на бан Кулин|грамотата на бан Кулин]] от [[1189]] г.). Сред най-ранните текстове е и [[Повалски документ|Повалският документ]] (Брач, [[1250]] г., препис от по-стар документ, написан от [[сплит]]ския каноник Иван), писмото от княза на [[Омиш]] [[Джуро Качич]] от рода [[Качичи]] до дубровнишката община ([[1276]] г.).
Ред 44:
От друга страна, българските филолози никога не са оспорвали сърбохърватския произход на босанчицата, за разлика от т.нар. [[рашка ортография]] (по-коректно е да се каже зетско-рашка ортография) и [[ресавска ортография]] на [[среднобългарски език|среднобългарския език]], без които в историята на българския език и литература се отваря черна дупка в периодите от падането на България под византийска власт през 1018 г. до втората четвърт на 13 век <ref>{{cite book |last= Добрев |first= Иван |authorlink= Иван Добрев (славист) |title= Рашката писменост и българският правопис през средновековието |year= 1991 |publisher= Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 216-217}}</ref>
, и съответно за периода 15 - 18 век. <ref>{{cite book |last= Христова |first= Боряна |authorlink= Боряна Христова |title= За ресавските български ръкописи от XV - XVIII век |year= 1991 |publisher= Старобългаристика XV, кн. 4, 1991, стр. 50-51}}</ref>
Все пак, въпросът за босанчицата е на границите на научния интерес, понеже сръбското книжовно наследство се базира върху паметници, възникнали в лоното на българо-сръбската [[Печка патриаршия]], а хърватското – върху творби, писани на глаголица или [[латиница]], които по обхват и стойност далеч надхвърлят тази на босанчицата. Това е и причината, поради която въпросът за босанчицата жестоко се политизира.
Ред 59:
* Ivan Mužić: Hrvatska kronika 547.-1089., MH Split 1999
* Gregor Čremošnik: Bosanske i humske povelje srednjega vijeka, GZM, Sarajevo, 1948–1952
* Mak Dizdar (ред.): Stari bosanski tekstovi, VM, Sarajevo 1969
* Zbornik Hvala Krstjanina, faksimil, transkript i komentar, ред. Nevenka Gošić, Biserka Grabar, Vera Jerković, Herta Kuna, Anica Nazor: редактор Herta Kuna, ANUBiH и Svjetlost, Sarajevo 1986
| |||