Разлика между версии на „Бхагавад гита“

м
в.--->век; козметични промени
м (замяна на чужда езикова препратка)
м (в.--->век; козметични промени)
[[FileФайл:Bhagavad Gita, a 19th century manuscript.jpg|мини|225п|Ръкопис на Бхагавад гита от 19 век]]
 
'''Бхагавад гита''' ({{lang-sa|भगवद्गीता}}, „Песента на Богa“; известна също като '''Гита''') е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос [[Махабхарата]] (кн. 6, гл. 25 - 42)
 
Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (''шрути''), за школата [[веданта]] тя е един от трите авторитетни текста (''прастхана трая''), заедно с [[Брахма сутра]] и [[Упанишади]]те. Бхагавад гита е най-известната книга на [[индуизъм|индуизма]], наричана понякога „индуисткият [[Нов завет]]“. Авторството на цялата [[Махабхарата]] е приписано на [[Вяса]], но в действителност тя е сборен труд на много автори<ref>Overfield, Andrea. 2012. ''The Human Record. Vol. 1.'' 7th edition. Wadsworth Publishing. pg. 71.</ref>. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 в.век пр. н. е. - 2 в.век сл. н. е.<ref>Deutsch, Eliot. Dalvi, Rohit. 2004. ''The Essential Vedanta''. Bloomington: World Wisdom. pg. 61. "The Gita can be placed roughly about the beginning of the Christian era, within a margin of two centuries, and the authors must have seen the appeal of the soteriologies both of the "heterodox" traditions of Buddhism and Jainism and of the more "orthodox" ones of Samkhya and Yoga."</ref>
 
== Контекст ==
[[FileФайл:Krishna and Arjun on the chariot, Mahabharata, 18th-19th century, India.jpg|thumbмини|250px|[[Кришна]] и [[Арджуна]] на полето Курукшетра, картина от 18-19 век]]
Поемата е разказ за разговора между [[аватар]]а (божествено въплъщение) [[Кришна]] (Бхагаван) и воина [[Арджуна]], състоял се на бойното поле [[Курукшетра]] между армиите на враждуващите родове [[Каурави]] и [[Пандави]] преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите [[Дхритаращра]], който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите [[Бхишма]] е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и [[гуру|учител]] Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог ([[йога]]).
 
 
=== Трите качества ===
Кришна описва трите качества (''гуни'') на материалната природа: ''сатва'' („светлина“, чистота, щастие, мъдрост, спокойствие), ''раджас'' („раждане“, активност, страст, жажда, алчност) и ''тамас'' („тъма“, невежество, инертност, небрежост, заблуда) и различни техни проявления. Сред духовниците и интелектуалците преобладава ''сатва'', сред светските хора ''раджас'', а сред безделниците и престъпниците преобладава ''тамас''. Вкусните, здравословни, сочни и пълноценни храни са проявление на ''сатва''; лютите, горчиви, кисели и пресолени храни са проявление на ''раджас''; безвкусните, вкиснали, изгнили и ферментирали храни са проявление на ''тамас''. Йогинът трябва да култивира, развива и съхранява ''сатва'', защото по този начин булото на космическата илюзия (''[[мая (индуизъм)|мая]]''), което скрива абсолютната реалност ([[Брахман]]) може да бъде преодоляно. Той обаче не бива да се привързва дори към ''сатва'', защото всяка привързаност води до превъплъщение. Освободената душа отива отвъд трите качества на природата.
 
=== Космическата форма ===
[[FileФайл:Avatars of Vishnu.jpg|thumbмини|265px|Космическата форма на Кришна]]
Кришна казва, че той е източникът, пазителят и унищожителят на вселената. Цялата вселена се крепи на него, като мъниста нанизани на връв. Той изброява пред Арджуна някои от проявленията си в света, своята божествена слава. „Ако някой човек притежава слава, богатство и власт, знай че това е проявление на частица от Моето великолепие“ (X:41). Кулминацията на Бхагавад гита идва в единадесета глава, когато по молба на Арджуна Кришна му разкрива своята космическа форма (''Вишварупа''), имаща безброй лица и крайници, излъчваща светлината на хиляда слънца и съдържаща всички същества и вещества във вселената. Арджуна вижда всички богове, демони, мъдреци, небесни същества; планетите и звездите; безброй ръце, крака, кореми, усти, очи и зъби, украшения и оръжия, без начало, среда и край. Арджуна вижда воините от двете армии влизащи в пламтящите усти на Кришна и намирайки смъртта си между ужасяващите му зъби. Кришна му казва, че дори и без неговото участие, съдбата на воините вече е решена и го призовава да придобие слава и да се наслаждава на царството като стане инструмента за посичането на враговете си. Ужасен от космическото зрелище, Арджуна моли Кришна да му прости, ако някога го е обидил, не осъзнавайки истинската му същност и да възвърне старата си форма. Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаност и не изпитва враждебност към което и да е същество.
 
== Коментари ==
{{индуизъм}}
Върху Бхагавад гита са написани многобройни коментари от древни и съвременни индуистки учители, като [[Шанкара]] (който установява и фиксира текста на поемата), [[Рамануджа]], [[Мадхва]], [[Свами Вивекананда]], [[Парамаханса Йогананда]], [[Свами Шивананда]], [[Махариши Махеш Йоги]], [[Бхактиведанта Свами Прабхупада]], [[Шри Ауробиндо]]. и [[Таллапраджада Субба Роу]].
Според коментара на Парамаханса Йогананда, Бхагавад гита е [[алегория]] на битката, която всеки един йогин трябва да води, за да постигне освобождение. Кауравите представляват отрицателните качества ([[Дурьодхана]] е материалното желание, а главнокомандващият на армията Бхишма символизира егото), а Пандавите положителните (Арджуна е самоконтролът), а Кришна е божественото присъствие във всеки един човек (''[[атман]]'').
 
== Влияние ==
Бхагавад гита оказва влияние на движението на американските [[трансцендентализъм|трансцеденталисти]] през [[19 век]], водено от [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Торо пише в своята книга ''[[Уолдън]]'', че Бхагавад гита е по възхитителна от руините на Изтока и че в сравнение с нея съвременният свят и неговата литература изглеждат „дребни и тривиални“.<ref>[http://www.vedanta-newyork.org/articles/bhagavad_gita_6.htm Quotes from Thoreau on the Bhagavad Gita]</ref>
 
Бхагавад гита вдъхновява водачи на [[индийско движение за независимост|индийското движение за независимост]] като [[Бал Гангадхар Тилак]] и [[Махатма Ганди]]. Тя е най-важната книга в живота на Махатма Ганди, който я наричал свой „духовен речник“. По време на престоя си в затвора Йеравда през [[1929]] г. той написва коментар върху Гита на [[гуджаратски език|гуджаратски]], който е преведен и публикуван на английски през [[1946]] г. Ганди описва обичта си към Бхагавад гита по следния начин:
 
<blockquote>Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в ''[[Проповед на планината|Проповедта на планината]]''. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.<ref>Цитат от М. К. Ганди. Young India. (1925), стр. 1078-1079, цитиран от Radhakrishnan, front matter.</ref></blockquote>
[[Робърт Опенхаймер]], американски физик и ръководител на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] научава санскрит през [[1933]] г. и прочита Бхагавад гита в оригинал. Виждайки първия ядрен опит [[Тринити (опит)|''Тринити'']] през юли [[1945]] г., той цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.<ref>[http://www.atomicarchive.com/Movies/Movie8.shtml J. Robert Oppenheimer "Now I am become death..."]</ref><ref>[http://www.aps-pub.com/proceedings/1442/Hijiya.pdf The ''Gita'' of J. Robert Oppenheimer]</ref>
 
== Преводи ==
През [[1785]] г. е публикуван превод на Бхагавад гита на [[английски език]] от Чарлс Уилкинс. Това е първият превод на [[санскрит]]ска книга на европейски език. През [[1808]] г. пасажи от Гита са публикувани в книга заедно с преводи на други санскритски текстове на [[немски]] от [[Аугуст Вилхелм Шлегел]]. Впоследствие Бхагавад гита е преведена и на много други езици. Издателство Евразия издава Гита с коментарите на [[Шанкара]] през 1996 г. с превод на Лъчезар Живин.<ref>Шанкара Ачаря (коментар). Божествената Йога, Бхагавадгита-бхашя, изд. Евразия, София, 1996</ref>
 
Най-авторитетен коментар на Бхагавад-гита (наречен [["Бхагавад-гита такава, каквато е"]]), направен от [[А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада]], издаден в САЩ през 1972 г. Книгата е преведена на повече от 80 езика и издадена в повече от 100 млн. екз.
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Библиография ==
* [[Бхактиведанта Свами Прабхупада|Прабхупада, Бхактиведанта Свами]] (коментар). [http://vrindabg.com/wp-content/uploads/2010/11/Gita-BG-Prabhupad.pdf „Бхагавад-Гита — такава, каквато е“], изд. Бхактиведанта бук тръст
* Кънев, Кънчо (съставител). „Веди, Упанишади, Бхагавад гита“, изд. Любомъдрие, 1996
* Пурохит Свами, Шри (превод от санскрит), Бхагавад гита, ISBN 978-954-92790-2-3
* [[Шанкара|Шанкара Ачаря]] (коментар). [http://star05.net/infusions/booklib/book.php?book_id=937 ''Божествената Йога, Бхагавадгита-бхашя''], изд. Евразия, София, 1996
* Yogananda, Paramahansa. ''God Talks With Arjuna: The Bhagavad Gita'', Self-Realization Fellowship, 1995