Бхагавад гита: Разлика между версии

 

'''Бхагавад гита''' ({{lang-sa|भगवद्गीता}}, „Песента на Богa“; известна също като '''Гита''') е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнадесет глави. Тя е част от индийския епос [[Махабхарата]] (кн. 6, гл. 25 - 42)

 

 

== Контекст ==

Поемата е разказ за разговора между [[аватар]]а (божествено въплъщение) [[Кришна]] (Бхагаван) и воина [[Арджуна]], състоял се на бойното поле [[Курукшетра]] между армиите на враждуващите родове [[Каурави]] и [[Пандави]] преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите [[Дхритаращра]], който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите [[Бхишма]] е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и [[гуру|учител]] Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог ([[йога]]).

 

 

=== Трите качества ===

 

=== Космическата форма ===

Кришна казва, че той е източникът, пазителят и унищожителят на вселената. Цялата вселена се крепи на него, като мъниста нанизани на връв. Той изброява пред Арджуна някои от проявленията си в света, своята божествена слава. „Ако някой човек притежава слава, богатство и власт, знай че това е проявление на частица от Моето великолепие“ (X:41). Кулминацията на Бхагавад гита идва в единадесета глава, когато по молба на Арджуна Кришна му разкрива своята космическа форма (''Вишварупа''), имаща безброй лица и крайници, излъчваща светлината на хиляда слънца и съдържаща всички същества и вещества във вселената. Арджуна вижда всички богове, демони, мъдреци, небесни същества; планетите и звездите; безброй ръце, крака, кореми, усти, очи и зъби, украшения и оръжия, без начало, среда и край. Арджуна вижда воините от двете армии влизащи в пламтящите усти на Кришна и намирайки смъртта си между ужасяващите му зъби. Кришна му казва, че дори и без неговото участие, съдбата на воините вече е решена и го призовава да придобие слава и да се наслаждава на царството като стане инструмента за посичането на враговете си. Ужасен от космическото зрелище, Арджуна моли Кришна да му прости, ако някога го е обидил, не осъзнавайки истинската му същност и да възвърне старата си форма. Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаност и не изпитва враждебност към което и да е същество.

 

{{индуизъм}}

Върху Бхагавад гита са написани многобройни коментари от древни и съвременни индуистки учители, като [[Шанкара]] (който установява и фиксира текста на поемата), [[Рамануджа]], [[Мадхва]], [[Свами Вивекананда]], [[Парамаханса Йогананда]], [[Свами Шивананда]], [[Махариши Махеш Йоги]], [[Бхактиведанта Свами Прабхупада]], [[Шри Ауробиндо]]. и [[Таллапраджада Субба Роу]].

Според коментара на Парамаханса Йогананда, Бхагавад гита е [[алегория]] на битката, която всеки един йогин трябва да води, за да постигне освобождение. Кауравите представляват отрицателните качества ([[Дурьодхана]] е материалното желание, а главнокомандващият на армията Бхишма символизира егото), а Пандавите положителните (Арджуна е самоконтролът), а Кришна е божественото присъствие във всеки един човек (''[[атман]]'').

 

Бхагавад гита оказва влияние на движението на американските [[трансцендентализъм|трансцеденталисти]] през [[19 век]], водено от [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Торо пише в своята книга ''[[Уолдън]]'', че Бхагавад гита е по възхитителна от руините на Изтока и че в сравнение с нея съвременният свят и неговата литература изглеждат „дребни и тривиални“.<ref>[http://www.vedanta-newyork.org/articles/bhagavad_gita_6.htm Quotes from Thoreau on the Bhagavad Gita]</ref>

 

 

<blockquote>Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в ''[[Проповед на планината|Проповедта на планината]]''. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.<ref>Цитат от М. К. Ганди. Young India. (1925), стр. 1078-1079, цитиран от Radhakrishnan, front matter.</ref></blockquote>

[[Робърт Опенхаймер]], американски физик и ръководител на [[Проект Манхатън|Проекта Манхатън]] научава санскрит през [[1933]] г. и прочита Бхагавад гита в оригинал. Виждайки първия ядрен опит [[Тринити (опит)|''Тринити'']] през юли [[1945]] г., той цитира от 32-ри стих на единадесета глава на Бхагавад гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.<ref>[http://www.atomicarchive.com/Movies/Movie8.shtml J. Robert Oppenheimer "Now I am become death..."]</ref><ref>[http://www.aps-pub.com/proceedings/1442/Hijiya.pdf The ''Gita'' of J. Robert Oppenheimer]</ref>

 

 

Най-авторитетен коментар на Бхагавад-гита (наречен [["Бхагавад-гита такава, каквато е"]]), направен от [[А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада]], издаден в САЩ през 1972 г. Книгата е преведена на повече от 80 езика и издадена в повече от 100 млн. екз.

 

 

* [[Шанкара|Шанкара Ачаря]] (коментар). [http://star05.net/infusions/booklib/book.php?book_id=937 ''Божествената Йога, Бхагавадгита-бхашя''], изд. Евразия, София, 1996

* Yogananda, Paramahansa. ''God Talks With Arjuna: The Bhagavad Gita'', Self-Realization Fellowship, 1995