Българска литература през Възраждането: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -те год.-->-те години; козметични промени |
м в.--->век |
||
Ред 1:
{{без източници}}
През първата половина на [[19 век]] в книжовния живот на българите се открояват и някои нови [[жанр]]ови тенденции. За нуждите на [[Новобългарско просветно движение|просветното дело]] се развива т.нар. [[даскалска поезия]]. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Неофит Рилски]], [[Емануил Васкидович]], [[Константин Фотинов]], [[Христаки Павлович]], [[Ботьо Петков]]. Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на 19
Най-висок връх възрожденската поезия достига с творчеството на [[Стефан Стамболов]] и [[Христо Ботев]]. Първите си поетични опити до Освобождението прави и Иван Вазов. През 60-те години на ХІХ
'''[[Българска литература|Българската литература]] през Възраждането''' се дели на 2 основни периода:
|