Уикипедия

Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикет: Отмяна
м в.--->век; козметични промени
Ред 1:
[[ImageФайл:BG 14 vek.png|thumbмини|350px|Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие]]
 
'''Османското владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''[[Робство в Османската империя|османско робство]]''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|14-ти]] до края на [[19 век|19-ти век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г.
Ред 26:
Между 1341 и 1347 г. в Източната Римска империя се води гражданска война, в която враждуват две династии: Палеолози и Кантакузини. Тя избухва след смъртта на василевса [[Андроник III Палеолог]]. Благородничеството подкрепя [[Йоан Кантакузин|Йоан VI Кантакузин]], а долните и средните слоеве на обществото застават зад [[Йоан V Палеолог]].
 
=== Първи османски нашествия в Европейския Югоизток ===
=== Васална зависимост на България (1390 – 1396) ===
==== Падане на Търновското царство (1393) ====
Line 62 ⟶ 61:
 
Други данъци:
* '''Капу хакъ''' – произволно изисквана от всеки дом такса.
* '''Ресм-и агъл''' – данък за кошара.
* '''Ресм-и асияб''' – данък за воденица.
* '''Ресм-и биве''' – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
* '''Ресм-и божик''' – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
* '''Ресм-и гиях''' – данък за сено.
* '''Ресм-и духан''' – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
* '''Ресм-и менгене''' – налог за пресоване на грозде.
* '''Ресм-и мюджеред''' – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
* '''Ресм-и обручина''' – данък, налаган при продажбата на вино.
* '''Ресм-и отлук''' – данък върху пасище.
* '''Ресм-и тапу''', вкл. [[Тапу ресми]] – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син.
* '''Ресм-и фучу''' – данък върху бъчви вино.
* '''Ресм-и ханазир''' – данък върху свине.
* '''Ресм-и химе''' – данък върху дърва за огрев.
* '''Девширме''' – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.
* '''Диш-хакъ''' – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна.
 
==== Административни единици ====
Line 90 ⟶ 89:
 
==== Институти на собствеността ====
След средата на XV в.век българите стават поданици на султана. Те са членове на раята, към която принадлежи [[рум миллет]]ът, с което са означавани всички християнски поданици. Българите притежават право на собственост върху къщата си и дворното си място, но не и върху бащинията си: земите, които те обработват. Тя се води собственост на държавата, сиреч на султана. Върху бащинията се упражняват право на ползване и право на унаследяване, но не и право на разпореждане със земята (например, не може да се даде като залог при заем), сиреч отсъства пълно право на собственост. За бащинията се издава документ, наречен ''тапия''.
 
=== Българските земи през XV и XVI век (1396 – 1600) ===
{{Основна|Българските земи през XV и XVI век}}
Краят на XV в.век и началото на XVI в.век отбелязват възстановяване на стопанския живот по българските земи, развитие на занаятите във връзка с нуждите на големите градски средища, в които се средоточват значителни военни, редоподдържащи и управленски сили. Това минава под знака на отрицателната тенденция за намаляване на християнското население и увеличаване броя на мюсюлманското.<ref>Стоянов, Иван. ''История на българското Възраждане''. Издателство „Велико Търново“, 1999.</ref>
 
=== Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760) ===
{{Вижте също|Второ търновско въстание|Чипровско въстание|Български въстания през XVIII век}}
[[FileФайл:Blaeu 1645 - Tabula Russiæ.jpg|мини|300п|Карта на Русия от 1645 г. на нидерландския картограф Ян Блау, на която в долния ляв ъгъл, където се вижда част от Балканите, е отблезяна България като „BVLGARIA“. На картата тя е отъждествена със земите на север от [[Стара планина]] до [[Дунав]], сиреч приблизитнелно с [[Мизия]]. На север е Влахия, а на юг Романия, което съвпада с по-късното Румелия.]]
{{Основна|Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век}}
Между [[1645]] и [[1649]] г. се води Критската война между Османската империя и [[Венецианска република|Венецианската република]]. Вниманието и усилията на Цариград са насочени на юг, а това създава условия за раздвижване на север, по българските земи. Главно действащо лице е влашкият владетел Матей Басараб, а от българска страна това е католикът барон Парчевич, който произхожда от Чипровци, [[Видински санджак]]<ref>Изграден в земите на Видинското царство, а по-късно присъединени и земи от Сръбското деспотство.</ref>.
Line 105 ⟶ 104:
 
=== Възраждането, или българското Просвещение (1762 – 1876) ===
[[FileФайл:Map of Bulgarian resistance in the XVIII and the first half of the XIX centuries.jpg|мини|400п|Карта на борбите на българския народ за национална независимост през XVIII и първата половина на XIX в.век (до 1856 г.)]]
{{Основна|Българско възраждане}}
{{Вижте също|Просвещение|Кърджалийство}}
Line 155 ⟶ 154:
* '''1878 – 1879''' – [[Кресненско-Разложко въстание]];
* '''1885''' – [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]];
* '''1902''' – [[Горноджумайско въстание| Горноджумайското въстание]]
* '''1903''' – [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]]
Османизмът преживял ренесанс по време на [[Младотурска революция]] в [[1908]] г. Дошлите на власт младотурци го провъзгласяват за официална идеология и прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Постепенно засилващия се национализъм, намерил израз в редица въстания и войни, особено [[Първа Балканска война|Първата балканска война]] от [[1912]] – [[1913]] г., довел до отмиране на тези идеи.
Line 169 ⟶ 168:
Стандартният начин на транспорт е с коне. През 1839 г. пощенските коне се движат със скорост от около 19 km/h, а пътниците пътуват със скорост около 6,5 km/h. Дневните преходи на дълъг път най-често са с дължина от 16 до 20 часа, по-рядко под 12 часа и никога под 8 часа. Пътят от Ниш до София трае четири дни, от София до Пловдив – също четири дни, а от Белград до Цариград – 15 дни.<ref name=":3">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=84 – 85|oclc=894636829}}</ref>
 
Между 1857 и 1869 г. в [[Добруджа]] са построени първите две железопътни линии в европейската част на Османската империя.<ref name=":0"></ref> Първата е между [[Черна вода (град)|Черна вода]] и [[Кюстенджа]], а втората – между [[Русе]] и [[Варна]]. През 1860-те по трасето между Русе и Варна пътуват пощенски влакове два пъти седмично. През 1877 г. е построена железопътна линия между [[Цариград]] и [[Пловдив]], достигаща [[Белово]], която по-късно става част от линията на [[Ориент експрес]]. От [[Одрин]] има отклонения към [[Дедеагач]] на [[Бяло море|Егейско море]], а от [[Харманли]] – към [[Нова Загора]] и [[Ямбол]].<ref name=":02">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=68 – 69|oclc=894636829}}</ref>
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българските_земи_под_османско_владичество“.