Велика България (политическа концепция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м в.--->век; козметични промени |
||
Ред 3:
{{POV}}
{{други значения|политическата концепция|други значения на Целокупна България|Целокупна България (пояснение)|историческата държава|Велика България}}
[[
[[
[[
[[
[[
[[Файл:Bulgarians in 1912.jpg|мини|250п|Българското землище 1912 г.]]
[[
[[
[[Файл:Greater Bulgaria Kystendil.jpg|мини|250п|Карта на Велика България от войнишки паметник в центъра на Кюстендил.]]
Ред 42:
Царят мечтае дори да завладее Константинопол и да създаде империя разпростирайки властта си и в Ориента. Започва и проучване за реализиране на нов имперски дворцов комплекс на бул. "Царя" в София.
Средствата, които са предвидени за реализацията
Ресурсите, на които се разчита, са изключително тези, които може да предостави българският народ.
== Приложение ==
[[
[[
[[
[[
Първият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17-18 ноември (4-5 ноември стар стил).
Ред 67:
Сключените договори в 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция следват именно курса на смяна на политическата доктрина.
Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни. Цар Борис III е напълно наясно с невъзможността Третият Райх със силите на Оста да спечели войната без подкрепата на СССР. Царят фактически няма избор на политика и единственото, което може да направи, е да иска предварително връщане по Договор с Румъния на част от Добруджа, нещо което съюзниците ще зачетат след края на войната, и неучастието на български войски в преки бойни действия срещу съюзниците, както се бият унгарските, румънските и финландски армии, а въвеждането им с жандармерийски функции в Сърбия, Поморавието, Беломорието и Македония. Естествено, играта се играе докрай и дори се преиграва с обявената от Народното събрание война на Великобритания и САЩ. Връщането на Южна Добруджа при договорените условия всъщност е генерално отстъпление от доктрината, защото става срещу репатриране на цялото коренно българско население от Северна Добруджа и безапелационното предоставяне на изконните български земи, в които дори е основана държавата, на съседна Румъния. Останалото, като повторното присъединяване на [[Беломорска Тракия|
Плах опит за възраждането
Просъветският комунистически режим установен след 9 IX 1944 г. яростно преследва положителното отношение у българите към националния идеал. Прочистени са библиотеките от „великобългарска фашистка литература“, учени, интелектуалци и партийни членове са дискриминирани, репресирани и въдворявани в лагери като причастни към „великобългарски идеи“. Дори преводът на издаден в СССР сборник с международни актове от 1640 до 1919 г. е конфискуван, тъй като в него е публикуван Санстефанският договор. Тези репресии и цензурата са особено силни цели 22 години до 1966 г., когато, за противодействие основно на югославската пропаганда, но и на натовската гръцка и турска активност, започват да отслабват.
Ред 79:
първо - това грубо противоречи на интересите на Русия и Великобритания и на другите мощни държави, диктуващи световната политика и те никога не биха допуснали това;
второ - българският народ, макар и най-многоброен и добре развит, няма такъв ресурс - икономически, военен и културен- за установяване на пълна хегемония;
трето - обществото глобално се е променило от времето на последните национални обединения, тези на Италия и на Германия и превръщането им във "велики" държави, (самият факт, че Австрия остава извън [[Германска империя|Втория Райх]] и немското обединение не е напълно завършено, е достатъчно показателен за това), в ХХ
четвърто - самият елит няма капацитет да реши задачите, които си поставя. Тесногръдо се залага единствено на военните средства, пренебрегвайки икономическото и културно обвързване и доминация, не умее да осигури необходимата международна подкрепа за прокарването на своите каузи и да открие тези, които биха имали интерес от този успех, допуска наивност и елементарни тактически и дипломатически грешки, разчита единствено на ограничените ресурси на народа и не успява да ги свърже в успешна комбинация с други държави, дори се случва да изпадне в изолация и всички съседи да се обединят срещу България.
Ред 104:
== Външни препратки ==
* [http://old.vmro.bg/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=14 Карта на българското землище]
* [http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_1.htm БАН, Институт за български език София 1978]
* [http://www.omda.bg/BULG/ethography/folklor.html Проф.Тодор Ив. Живков д-р на филологическите науки, гл. р. сп. "Български фолклор" за фолклора на българите в тяхното землище]
== Бележки ==
|