Лоренцо Бандини: Разлика между версии

| националност = [[КартинкаФайл:Flag of Italy.svg|20px]] [[Италия]]

Лоренцо Бандини работи като механик за Фреди, който по-късно му става тъст, преди да отвори собствен гараж в [[Милано]] по-късно. Мечтите му са свързани изцяло с автомобилните състезания и той започва кариерата си с ФИАТ, а по-късно и с една Ланча „Апиа Загато“, с която печели победа в класа си на ралито „Миле Миля“ през [[1957]] година. По-късно през същата година си купува кола Волпини от „Формула Джуниор“ и завършва 3-ти в крайното класиране при дебюта си за Златната Купа на [[Сицилия]] на пистата в Сиракуза.

Бандини започва сезона [[1959]] година със собствено оборудване, но бързо е привлечен в заводския отбор Стангелини, където скоро става водещия пилот, като печели „Голямата награда на Свободата“ ([[Либърти Гран При]]) в Куба в началото на [[1960]] година и по-късно ГН на Пескара пред [[Дени Хълм]]. Заслужавайки по-мощна машина, Лоренцо има късмета да попадне под крилото на Сеньор Мимо Дей от [[Скудерия Чентро Суд]] (Scuderia Centro Sud), който му дава Купър от [[Формула 1]] за [[1961]] година. Третото място в По, [[Франция]] е чудесен старт в началото на годината, но Бандини скоро се оказва в сянката на Джанкарло Багети, който е предпочетен да получи автомобил [[Ферари]] с подкрепата на ФИСА (международната спортна федерация по това време), пред Лоренцо, и скоро ще има кратък престой на върха. Много се изписва в пресата за съперничеството между двамата млади италианци, но всъщност между тях няма никакъв конфликт, защото са добри приятели. Бандини продължава да се състезава с [[Купър]]-а без особен успех, но печели победа в състезанието за спортни автомобили в [[Пескара]] преди края на сезона.

През [[1962]] година Бандини е поканен най-накрая да се присъедини към Ферари, но сезонът за тима от [[Маранело]] е изпълнен с объркване и конфликти. Въпреки това завършва 3ти3-ти в Монако, а в състезанията извън шампионата става 5ти5-ти в По и втори в [[Неапол]], както и печели Средиземноморската ГН на пистата Ена (в Сицилия). Странно той е освободен от отбора заради белгиеца Майрезе за [[1963]] година, така че Бандини се връща в Скудерия Чентро Сюд, за да се състезава с новия им автомобил [[БРМ]], но продължава да кара за Ферари в шампионата за спортни автомобили. След второ място в Тарга Флорио, Бандини си партнира със Скарфиоти в едно 250Р при победата в [[24-те часа на Льо Ман|Льо Ман]] и печели второ място в 12 часа на Реймс заедно със Съртийс. Тези успехи го поставят в добра позиция и след една контузия на Майрезе, Лоренцо се връща в отбора за Ф1.

Благодарение основно на усилията на Съртийс Ферари се връщат в правилния път и през [[1964]] година Бандини е Номер 2 до англичанина, като стоически понася тази позиция и успява да спечели първата си и единствена победа на неравната писта-летище „Целтвег“ в[[Австрия]], където отпадат повечето лидери. В последният сезон на 1,5 литровите двигатели – [[1965]] година, не е белязан с особени успехи и въпреки че позицията на Бандини в отбора си остава същата, той не е доволен от статуквото и отношенията му със [[Джон Съртийс]] се влошават. Програмата на Ферари при спортните автомобили е ограничена, но Лоренцо печели [[Тарга Флорио]] заедно с [[Нино Вакарела]].

[[1967]] година започва добре с победа на 24 часа на [[Дайтона]] и 1000 км на [[Монца]], където Бандини кара „330Р4“ с новака [[Крис Еймън]], както и 2ро2-ро място в Състезанието на Шампионите след [[Ийгъл]]-а на [[Дан Гърни]]. Следващото състезание е любимото му, ГП на [[Монако]]. Квалифицирал се втори, Бандини води в ранните фази на състезанието, докато не бива задминат от Брабъм-а на Дени Хълм. По-късно в състезанието, Бандини атакува. На 82-та обиколка закача шикана пред пристанището, преобръщайки Ферарито с номер 18, което избухва в пламъци по средата на трасето. По ирония на съдбата на същото място предната година Бандини е участвал в каскада от филма "Гран При", като пресъздава една от катастрофите в състезанието. Спасителния екип реагира страшно бавно и нещастния пилот, ужасно изгорен и ранен, е заклещен в болида си. Бандини в крайна сметка е издърпан от горящия болид и закаран в болница. Бедния Лоренцо Бандини няма никакъв шанс да оцелее, и почива след 3 дни борба за живота си.

[[ImageФайл:Bandini, Lorenzo - Ferrari-12-Zylinder 1966.jpg|thumbмини|400px|ляво|Бандини през 1966 [[Голяма награда на Германия|Голямата награда на Германия]] с [[Скудерия Ферари|Ферари]] 312.]]

== Източници ==

* {{cite web | title = Лоренцо Бандини, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/811.html | accessdate = 2013-12-22}}