Ник Мейсън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка
м форматиране: 19x кавички, 3x нов ред, 2x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 21:
}}
 
'''Ник Мейсън''' ({{lang-en|Nicholas Berkeley ('Nick') Mason}}) е основател и барабанист на [[Великобритания|британската]] [[прогресив рок]] група [[Пинк Флойд]]. Роден е на [[27 януари]] [[1944]] година в английския град [[Бирмингам]] в богато семейство. Основава групата “The„The Abdabs”Abdabs“ през 1965 г. заедно с [[Роджър Уотърс]] и [[Ричард Райт]]. След няколко промени на името в края на 60-те заедно със [[Сид Барет]] се наричат [[Пинк Флойд]].
 
== Биография ==
Роден е на 27 януари 1944 г. в [[Бирмингам]], но израства в [[Хемпстед]], Лондон. Учи в “Frensham„Frensham Heights School, в [[Съри]], а после в “Regent„Regent Street Polytechnic”Polytechnic“ (днес Университет на Уестминстър), където се запознава с Роджър Уотърс и Рик Райт. Заедно основават групата Sigma 6 през 1964 и след това “The„The Abdabs”Abdabs“ през 1965 г., в която няколко месеца по-късно привличат Сид Барет. Ник е роден в аристократично и богато семейство. Доста буен и темпераментен, учителите от "Frensham" още го помнят като първи по пакости.
 
Ник Мейсън има 3 деца: Холи, Клое и Кери от първия си брак с Линет. С втората си съпруга Анет живее в Лондон.
 
== Музикална кариера ==
Ник Мейсън е неизменният барабанист във всички албуми на Пинк„Пинк ФлойдФлойд“ (макар че в някои песни са гостували и други барабанисти). Той е единственият член на групата, който е в нея от самото начало чак до невероятното им събиране през 2005 г. за благотворителния концерт [[Live Aid]]. След раздялата с Роджър Уотърс, той иска отново да свири под името Пинк„Пинк ФлойдФлойд“ и заедно с Дейвид Гилмор след ожесточени съдебни спорове възраждат групата.
 
Ник Мейсън има в актива си най-много записани албуми с Пинк„Пинк ФлойдФлойд“ – 27. Това са студийни и концертни записи, компилации и музика към филми. Участва и в шестте филма: “Live„Live at Pompeii”Pompeii“, “The„The Wall”Wall“, “Delicate„Delicate Sound of Thunder”Thunder“, “La„La Carrera Panamericana”Panamericana“, “London„London '66-'67”67“ и “P„P*U*L*S*E”E“.
Ник Мейсън е неизменният барабанист във всички албуми на Пинк Флойд (макар че в някои песни са гостували и други барабанисти). Той е единственият член на групата, който е в нея от самото начало чак до невероятното им събиране през 2005 г. за благотворителния концерт [[Live Aid]]. След раздялата с Роджър Уотърс, той иска отново да свири под името Пинк Флойд и заедно с Дейвид Гилмор след ожесточени съдебни спорове възраждат групата.
 
Свири във и продуцира албуми на различни изпълнители, сред които Gong, Michael Mantler, Gary Windo, Robert Wyatt, The Damned, Steve Hillage, Principal Edward's Magic Theatre и др. Солови албуми: “Fictitious„Fictitious Sports”Sports“ (1981 албум на Carla Bley ) и “Profiles”„Profiles“ (1985 с Rick Fenn).
Ник Мейсън има в актива си най-много записани албуми с Пинк Флойд – 27. Това са студийни и концертни записи, компилации и музика към филми. Участва и в шестте филма: “Live at Pompeii”, “The Wall”, “Delicate Sound of Thunder”, “La Carrera Panamericana”, “London '66-'67” и “P*U*L*S*E”.
 
Свири във и продуцира албуми на различни изпълнители, сред които Gong, Michael Mantler, Gary Windo, Robert Wyatt, The Damned, Steve Hillage, Principal Edward's Magic Theatre и др. Солови албуми: “Fictitious Sports” (1981 албум на Carla Bley ) и “Profiles” (1985 с Rick Fenn).
 
== Любов към автомобилите ==
Дядо му е автомобилен пилот на Бентли и малкият Ник го е гледал дори на [[Силвърстоун]]. В своето детство постоянно придружава и баща си по автомобилни състезания на спортния рали-клуб “Винтидж„Винтидж Спортс Кар Клуб”Клуб“, където той е акционер. Така се пристрастява към автомобилните състезания, а по-късно и към колекционирането на елитни спортни коли. В колекцията му от редки автомобили има модели, чиято цена надхвърля милион лири. От десетките му автомобили, само 25- – 30 Ник определя като “елитни", състезателни машини, някои от които са на възраст почти век, а други са супермодерни. Сред тях има [[Ферари]] модели 250 GTD, F40 и 246 GTS Dino, Бугати 25B, Алфа 2300, [[Мазерати]] 250F и др.
 
Освен всичко барабанистътБарабанистът на Пинк Флойд се радва и на невероятна 40-годишна кариера като състезател, дори пет пъти е карал в "[[24-те часа на Льо Ман]]", най-известното автомобилно състезание за издръжливост. Това му хоби ясно си проличава от филма "La„La Carrera Panamericana"Panamericana“, в който историята се заплита около [[рали]] в Мексико, в което се състезават Ник, Дейвид и Стийв О'Рурк ([[саундтрак]]ът е на Пинк Флойд).
Дядо му е автомобилен пилот на Бентли и малкият Ник го е гледал дори на [[Силвърстоун]]. В своето детство постоянно придружава и баща си по автомобилни състезания на спортния рали-клуб “Винтидж Спортс Кар Клуб”, където той е акционер. Така се пристрастява към автомобилните състезания, а по-късно и към колекционирането на елитни спортни коли. В колекцията му от редки автомобили има модели, чиято цена надхвърля милион лири. От десетките му автомобили, само 25-30 Ник определя като “елитни", състезателни машини, някои от които са на възраст почти век, а други са супермодерни. Сред тях има [[Ферари]] модели 250 GTD, F40 и 246 GTS Dino, Бугати 25B, Алфа 2300, [[Мазерати]] 250F и др.
 
Освен всичко барабанистът на Пинк Флойд се радва и на невероятна 40-годишна кариера като състезател, дори пет пъти е карал в "[[24-те часа на Льо Ман]]", най-известното автомобилно състезание за издръжливост. Това му хоби ясно си проличава от филма "La Carrera Panamericana", в който историята се заплита около [[рали]] в Мексико, в което се състезават Ник, Дейвид и Стийв О'Рурк ([[саундтрак]]ът е на Пинк Флойд).
 
== Други ==
Ник Мейсън е автор на две книги. Първата е „В червеното"червеното“ ({{lang-en|Into the Red: 22 Classic Cars That Shaped a Century of Motor Sport}}), в която представя 21 спортни коли, олицетворяващи историята на автомобилостроенето и претърпяла две издания - – 1998 и 2004. Втората е “Пинк„Пинк Флойд отвътре”отвътре“ ({{lang-en|Inside Out: A Personal History of Pink Floyd}}) от 2004 г. - – автобиографична книга за цялата история на групата. За представянето на българското издание на 6ти6 февруари 2006 г. Ник Мейсън беше в България. Пред повече от 200 души, легендарният барабанист на Пинк Флойд сподели: “Чувствам„Чувствам се неудобно да бъда в България, без да сме свирили тук като група! Съжалявам и се срамувам от това”това“.
 
Ник Мейсън е автор на две книги. Първата е "В червеното" ({{lang-en|Into the Red: 22 Classic Cars That Shaped a Century of Motor Sport}}), в която представя 21 спортни коли, олицетворяващи историята на автомобилостроенето и претърпяла две издания - 1998 и 2004. Втората е “Пинк Флойд отвътре” ({{lang-en|Inside Out: A Personal History of Pink Floyd}}) от 2004 г. - автобиографична книга за цялата история на групата. За представянето на българското издание на 6ти февруари 2006 г. Ник Мейсън беше в България. Пред повече от 200 души, легендарният барабанист на Пинк Флойд сподели: “Чувствам се неудобно да бъда в България, без да сме свирили тук като група! Съжалявам и се срамувам от това”.
 
== Външни препратки ==