Вятърна енергия: Разлика между версии

От една страна, високите темпове на добиване на [[полезни изкопаеми]], и от друга, използването в производствените процеси само на ¼ от добитите суровини довежда през [[ХХ век]] до изчерпване или значително намаляване на запасите им в много региони на света.<ref name="textbook">География и икономика за девети клас, Издателство „Просвета“, ISBN 954-01-1049-1</ref> Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света, се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани.<ref name=textbook />

 

 

Екологичните проблеми са пряко свързани със суровинно-енергийния проблем. Постоянното изгаряне на суровини (на въглища в [[ТЕЦ]]-овете например) предизвиква отделянето на [[въглероден диоксид]] в [[атмосфера]]та, който е от основните фактори за [[глобално затопляне|глобалното затопляне]].<ref name=textbook /> Всички тези факти налагат търсенето на нови видове източници на енергия, на алтернативни решения. Едно такова решение е вятърната енергия, добита от механичната сила на [[вятър]]а, при която [[кинетична енергия|кинетичната му енергия]] се превръща в [[електричество|електрическа]].<ref name=textbook />

 

== Предимства на вятърната енергия ==

Вятърът е практически неизчерпаем източник на [[енергия]] и не води до [[замърсяване]] и до [[климат]]ични аномалии, с други думи притежава качества, с които нито един от традиционните източници за производство на [[електроенергия]] не може да се похвали. Чистите и ефективни модерни технологии дават надежда, че [[бъдеще]]то може да е основано на неизчерпаеми и незамърсяващи [[околна среда|околната среда]] производства. Приложенията на вятърната енергия са: за производство на електричество в така наречените „вятърни ферми“, за зареждане на акумулатори, осветление на сгради, [[паркинг]]и, [[парк]]ове, за захранване на [[офис]] оборудване и климатични инсталации и по принцип за задоволяване на всякакъв вид енергийни нужди.

 

Ветрените технологии използват енергията на [[въздушна маса|въздушните маси]] над земната повърхност, които са резултат от движението, предизвикано от [[топлина]]та на [[Слънце]]то и движението на [[Земя]]та. [[Въздух]]ът задвижва перките на енергийното съоръжение, монтирани на [[ротор]] в резултат на [[сила]]та, която се създава от [[разлика]]та в наляганията между високото [[налягане]] върху плоската [[повърхност]] на перките и ниското налягане на обратната им страна. Въртенето им води до директно производство на [[механична енергия]], която може да се превърне в електрическа с помощта на електрогенератор. Най-общо казано, вятърната турбина е уред, който превръща вятърната кинетична енергия в електрическа. За разлика от вятърните водни помпи, които са с много перки, за да имат по-голям [[въртящ момент]], електрогенераторите са с 2 или 3 витла, като при тях целта е висока [[скорост]] на [[въртене]]. Освен с хоризонтална [[ос]], [[генератор]]ите могат да са и с вертикална. Оста е свързана посредством предавателна кутия.

 

Роторът се състои от хъб, три витла и система за стъпково регулиране на ъгъла на атака на всяко витло спрямо въздушния поток, като всички компоненти са разположени насрещно на вятъра. Те са със специална аеродинамична форма, за да могат да създават и използват [[подемна сила|подемната сила]] на [[въздушно течение|въздушното течение]]. Механичната [[мощност]] на роторните витла се подава към генератора посредством трансмисионната система. Тя се състои от кутия с предавателен блок от зъбни колела, блокираща система, както и от спомагателни смазваща и охлаждаща системи. Предавателния блок от зъбни колела осъществява преобразуване на [[оборот]]ите. Блокиращата система е разработена да „заключва“ генератора, когато [[турбина]]та е спряна. Въртящата система обръща корпуса (кутията) на ротора по направлението на „вятърната атака“, използвайки задвижващ и зъбен механизъм. [[Микропроцесор]]на система следи и контролира състоянието на системите на вятърния генератор. Регулиращите системи са разработени за дистанционно обслужване от станция посредством оптични влакна.

 

Генераторите варират по размери: от произвеждащи 1 kW съоръжения (подходящи за битови сгради) до огромни мултимегаватови (1 MW = 1000 kW) устройства, включени към националната електрическа мрежа.

 

 

== Вятърната енергия във водните басейни ==

Интересен факт е, че използването на морския вятър представлява по-широкомащабно и по-голямо предизвикателство, както и по-скъпо начинание, отколкото използване вятъра на [[суша]]та. Огромният му потенциал се дължи на отличните морски вятърни ресурси, които са по-силни и постоянни от тези на сушата. Това води до по-висока производителност.

 

 

Спънка пред осъществяването на [[проект]]и от този род е и възражението на военните. Освен това те създават област на „радарен [[хаос]]“, който сериозно затруднява получаването на сигнали от [[самолет]]и в околността. Една вятърна турбина бива засичана от радара горе-долу на всяко шесто изпращане на сигнали, задълбочавайки ефекта на „радарния хаос“. А ако случайно няколко перки се появят една след друга, объркването става пълно.

 

== Вятърната енергия по света ==

 

Добивът на енергия от вятъра е извървял дълъг път от първите прототипи от преди 20 г. В проучване бе направено заключението, че количеството енергия, добивано от вятъра в световен мащаб, ще нарасне с 12% до [[2020]] г. В края на 2008-ма световно генерираната енергия от вятърните турбини достига 121,2 GW.

 

=== В България ===

Редица качества правят [[вятър]]а, респ. добитата от него енергия, незаменими: има го в изобилие; евтин е; практически неизтощим източник на енергия; не води до замърсяване и до [[климат]]ични аномалии; липса на експлоатационни разходи, свързани със закупуване на горива и др. Това предполага и рационалното му изпозване в [[България]].