Гай Марий: Разлика между версии

Марий е роден през [[157 пр.н.е.]] в ''Cereatae'' до град [[Арпино|Арпинум]] в южната част на [[Лациум]]. Градът е завзет от римляните през [[305 пр.н.е.]] Жителите на града имат римски права, но нямат избирателни права. Чак през [[188 пр.н.е.]] получават право на глас. Въпреки че [[Плутарх]] твърди, че бащата на Марий не е от знатно потекло, това е малко вероятно, тъй като Марий има връзки в [[Древен Рим|римския]] [[нобилитет]], който е в местното управление в Арпин и е бил свързан чрез родствени връзки с елита на града. Всичко това говори, че той е роден в семейство от [[конник|конническото съсловие]] с произхoд от [[волски]]те, което има политическо влияние в региона.

== Реформи ==

До последното десетилетие на ІІ в.век пр. Хр. изискванията към войниците на Римската република били доста строги:

Освен това [[Рим]] в периода на ранната република нямал постоянна армия. Когато се появявала заплаха от война, текущите консули били длъжни да наберат войска от годните за служба граждани на републиката. Като правило един от консулите оглавявал войската в битката. Разбира се, обаче не всички консули били талантливи пълководци. Например, през [[113 пр.н.е.|113 г. пр. Хр.]] [[Консул (Древен Рим)|консул]] [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] губи [[Битка при Норее|битката при Норее]] срещу племената на [[кимври]]те и [[тевтони]]те, губейки почти 20 000 души от своята армия. След това следва войната с [[Югурта]]. След продължителна война [[Сенат]]ът изпраща опитния военачалник и консул [[Квинт Цецилий Метел]]. Въпреки че спечелил няколко битки, цели 2 години не могъл да сложи край на войната като достигне желаната победа. При консулските избори през [[107 пр.н.е.]] Сенатът издига като кандидатура Метел, докато конниците и подкрепящите ги [[популари]] издигат Гай Марий. Така Гай Марий е избран за консул. Възложено му е да завърши войната в Африка. Победата му над Югурта го прави широко популярен сред гражданите на Древен Рим, макар и формално погледнато, той няма толкова големи заслуги, каквито му се преписват. Обратът във военните действия започва при Метел, а самото пленяване на [[Югурта]] се извършва от Сула.

[[FileФайл:EQUIPAGGIAMENTOLEGIONARIOROMANOETAIMPERIALE.JPG|мини|Екипировка на римски легионер]]

През [[107 пр.н.е.]] Сенатът разрешава на Гай Марий да призовава в армията и граждани, които не притежават необходимия имуществен ценз. Променили се и условията за служба. Нейният срок бил определен на 16 години, независимо от това дали републиката се намира в положение на мир или война. Тъй като повечето от гражданите били бедни, Марий определил и заплата и пълно бойно снаряжение за легионерите. Предложил да лишат войниците от граждански права, но от друга страна да имат право да задържат всички трофеи, които придобият по време на война. Нямайки друг начин да получат обществен статут, много граждани се стекли под знамената на Марий.

След като вече разполагал с постоянна и професионална армия, Марий имал възможност да стандартизира обучението и екипировката на всички римски легиони. Тренировката и обучението на легионите продължавала с години. Марий организирал римските легиони в следния вид. Напълно комплектован легион се състоял от примерно 6000 човека, от които само 5200 били воините. Останалите се класифицирали като невоенни. Легионът се разделял на 10 кохорти от по 6 центурии всяка и 10 центурия в първа [[Кохорта (военна част)|кохорта]]. [[Центурия]] се състоял от 80 човека и се делил на групи по 8 човека ({{lang-la|contubernia}}), които живеят заедно. Центурия в битка, в марш и в лагера действа като бойна единица. Носи със себе си своето оръжие, лични вещи, продоволствие. Тези единици намалили обема на обоза и армията станала по-мобилна. Скоро легионите достигнали върха на физическата кондиция и дисциплина, непознати в античния свят. Това била втората важна реформа, увеличаваща военната мощ на Древен Рим.

Третата реформа, която провежда Гай Марий се състои в награждаване на ветераните от армията със земя. Римските граждани, които са отслужили определения срок в армията, получавали парична пенсия и участък земя в завоюваните региони.

== Политическа кариера ==

През [[88 пр.н.е.]] [[Луций Корнелий Сула|Сула]] завладява Рим и привържениците на [[Публий Сулпиций Руф|Сулпиций]], които все още не били избягали, били осъдени. Гай Марий бил заловен и осъден на смърт. Успял да избяга от затвора и след дълги странствания се укрил в Африка. Когато на следващата година Сула заминал на Изток, неговите противници -[[популари]]те се раздвижили.След непродължителна обсада на Рим, войските на Марий и Цина превзели столицата. Избили привържениците на Сула и отменили законите му. Възстановили властта на народните [[трибун]]и.

Първият и най-очевиден резултат е увеличаване на военната мощ на римската армия. При заплаха от война повече не се налага спешно да се набира войска от мирното население, да се обучава да се бие, да се подчинява на команди и да спазва военна дисциплина. Този факт сам по себе си е залог за успеха на римската военна машина и води до продължителната хегемония на Рим на полесраженията.

Друг важен фактор е основаването на ветерански колонии на завоюваните територии. Това помогнало да се интегрират тези региони в общата държава и подпомогнало романизацията на местното население, както и предотвратило метежи срещу метрополията.

Сред негативните страни на реформата може да се отбележи, че легионите вече не служили толкова на "сената и римския народ", колкото на пълководците, ръководещи армията. Станало обичайно явление, след като врага е покорен, пълководците да не свалят от себе си пълномощията си, а вместо това да използват войската, която им е вярна, за да получат повече власт. Това довело до няколко граждански войни в течение на следващите столетия, което станало и причина за окончателното рухване на Републиката и превръщането ѝѝ в империя.

* {{икона|en}} [http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html Животът на Гай Марий по Плутарх]

* {{икона|en}} [http://janusquirinus.org/essays/Apollo/Background/MS1.html Марий и Сула]