Прадо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире след бройно; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 33:
 
Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.
* Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I /(1516 – 1556 г./), който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V.Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.
 
=== Събиране на колекцията ===
Ред 66:
 
==== Откриване и управление на музея ====
Музеят Прадо официално е открит на 19.11. ноември 1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.
 
Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби.
Ред 197:
Има несъгласия между изкуствоведите относно Капричосите. Че Гоя ги е работил няколко години преди публикуването им през 1799 г. е ясно, но не е известно кога ги е започнал, вероятно около 1796. Според някои, той е продава част от тях на магазин за алкохол и парфюми, който се намира близо до апартамента му в Мадрид. След 2 дни изтегля от продажба близо 270-те непродадени отпечатъка. Публичната реакция на тях е силно негативна и той се побова от репресии на [[Инквизиция]]та. Според други, те не са подходящи за продажба в книжарница и затова са дадени в магазин за алкохол. Говори се, че през 1803 г. той дарява непродадените гравюри, заедно с медните плочи на Кралската печатница, за да осигури пенсия за сина си Ксавиер.
 
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21 век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18ти18 век.
[[Файл:Francisco de Goya y Lucientes 054.jpg|мини|280п|„Семейството на Карлос IV“]]
* '''Портрети'''