Разлика между версии на „Голешово“

6 байта изтрити ,  преди 2 години
м
в.--->век; козметични промени
м (в.--->век; козметични промени)
 
== История ==
Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на [[Новокаменна епоха|новокаменната епоха]] (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр.
 
Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място.
 
Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век българи от Западна [[Македония (област)|Македония]], принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „[[Свети Димитър (Голешово)|Свети Димитър]]”, построена през 1833 година и „[[Успение Богородично (Голешово)|Успение Богородично]]”, построена през 1853 година.
 
Към средата на XIX век [[килийно училище|килийното училище]] се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]] и [[Серско българско педагогическо училище|Педагогическото училищучилище]]е в [[Сяр]].
 
През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Голешово (Goléchevo)'' е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители [[българи]].<ref>"Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.138-139.</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
== Културни и природни забележителности ==
Резерват "АЛИ БОТУШ" е обявен на 24.09.1951 г., а на 01.03.1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Резерватът заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината "Славянка", която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция. Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура - един от редките, защитени и най-интересни представители на нашата дендрофлора. Възрастта на някой дървета тук надвишава 200 години. Субалпийският пояс е зает от рядка за България растителност. В резервата се среща също бук, воден габър, бяла мура, тис - терциерен реликт защитен от закона, борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др.
Също така се наблюдава голямо разнообразие от тревна растителност. Част от тези видове са включени в Червената книга на България - венерин косъм, алпийска крехка папрат, гръцка и дряновска ведрица, славянско котенце, дългошпореста теменуга и др.
Голешово е родното място на Стойо Хаджиев - участник в македоно-одринското освободително движение срещу османския поробител, съратник на Яне Сандански. В центъра на селото, признателни съселяни са издигнали паметник в негова чест.
 
Северозападно от с. Голешово в местността Врися има останки от селище от новокаменната епоха, съществувало и през Античността, Средновековието и османския период. В местността Краище, югоизточно от Голешово, е открито селище от късния период на бронзовата епоха. Близо до него, в местността Езерища, е открит античен некропол с гробове от каменни плочи. Северозападно от селото в местн. Солището и Перинарски лъки е открито поселение от късния период на желязната епоха. Следи от антично селище и некропол от периода III – IV в.век са намерени в местн. Мъшиник, южно от селото. Останки от антични селища – в местн. Тучидол, Бъза и Черешар. Останки от късната античност има в местн. Пазлак – некропол, и в местн. Градището – крепост. Югозападно от Голешово в местн. Селище, са открити останки от средновековно селище, съществувало и през османския период. На Голешовска река, в селото, са запазени 4 каменни моста от края на XVIII и нач. на XIX в.
 
== Хижа Извора ==
Хижа Извора се намира в планината Славянка (Алиботуш) в местността Извора. Разположена е на около 700 м н.в., на 6 км югоизточно от село Петрово по асфалтовия път към село Голешово, област Благоевград.
 
В близкото минало хижата е била гранична застава.
Околността и прилежащият район на планината Славянка са влизали в граничната зона
с Република Гърция, и са били недостъпни за туристи.
Днес хижа Извора заедно с разположената на изток от Парилската седловина
хижа Славянка са основните места за отсядане на посетителите на
девствената гранична планина Алиботуш.
 
Хижата представлява масивна двуетажна постройка. Водоснабдена и електрифицирана. Разполага с около 40 места, разпределени в стаи с 2, 3 и повече легла, със собствени санитарни възли. Стаите са ремонтирани и с нови мебели.
 
== Редовни събития ==
 
== Външни препратки ==
* [http://goleshovo.dir.bg Сайт за Голешово]
 
== Бележки ==
{{Община Сандански}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в област Благоевград]]