Гърци: Разлика между версии

[[КартинкаФайл:Greece_linguistic_minorities.svg|мини|200п|Етно-лингвистични групи в [[Гърция]].]]

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат латински произход. През по-ранните исторически епохи самите гърци наричат себе си [[ахейци]] и [[данайци]], а и всяко племе има различно име. Едва по-късно, но не по-рано от 8 – 7 в.век пр.н.е. те започват да наричат себе си [[елини]], а страната си [[Елада]]. Названията се създават постепенно с образуването на гръцката народност{{hrf|Попов|2009|13}}.

На географското разположение на племената отговаря и разпространението на основните диалекти в [[Старогръцки език|старогръцкия език]] – йонийски, еолийски и дорийски. Чак след средата на 4 в.век пр.н.е. след укрепване на връзките между отделните гръцки градове-държави възниква общогръцкият език [[койне]]{{hrf|Попов|2009|14}}.

[[Гръцко национално-освободително движение|Гръцкото национално-освободително движение]] от ранния XIX век води до образуването на самостоятелна държава на територията на [[древна Елада]] – [[Кралство Гърция]]. Създаването на гръцката държава през 1832 г. по силата на [[Лондонска конференция (1832)|Лондонската конференция]] възбужда [[спор]]ове сред учените. Този спор е причината за труда на [[Якоб Фалмерайер]] – „[[История на полуостров Морея през Средновековието]]“. В него той излага тезата си, че населението от началото на XIX век, което обитава територията на някогашната Елада, не е чисто [[елин]]ско, т.е. древногръцко по своя произход, а е резултат на етногенетични процеси протекли през [[Средновековие]]то, когато тази територия е била обект на варварски нашествия. На Балканите голямата част от заселилите се през VI в.век славяни постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло преди това от нашествията на готи, хуни и авари. В континентална Гърция, населението с гръцко съзнание също е силно редуцирано вследствие на войните и асимилационни процеси и бяга като се разселва по островите. Когато по-късно през вековете Византия отново се стабилизира, гръцката култура, която е съхранена от това население по островите, отново се разпростира на континента. Така, славяните на свой ред, също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във [[византийци]]. След падането на Византия под османска власт се формира специфична православна общност, с различен етнически състав, наричана [[рум миллет]], на чиято основа през XIX век се формира гръцката нация. Независимо от това, през XX век в Гърция се използват специфични термини за някои негръцки по произход общности, които са присъединени доброволно, или не съвсем по волята си, към гръцката нация. Такива са т. нар. ''славяногласни гърци'' ([[българи в Гърция|българи]]), ''албаногласни гърци'' ([[арванити]]), ''влахогласни гърци'' ([[аромъни]]), ''туркогласни гърци'' ([[караманлии]]), ''арменогласни гърци'' (хайхуруми) и др. Днес почти цялото това разнородно население, има гръцко национално съзнание. Днес в Гърция се приема, че съвременните гърци са преки потомци на древните [[елини]]. Същевременно официалните власти не признават съществуването на национални малцинства в страната, а само на езикови и религиозни такива.