Дагоберт II: Разлика между версии

Дагоберт II ({{lang-de|Dagobert II.}}; * [[652]]; † [[23 декември]] [[679]]) е [[крал]] на [[Австразия]] ([[676]]-[[679]]) и син на [[Сигиберт III]]. Той е последния от династията на [[Меровинги]]те.<ref>[http://www.j-paine.org/merovingian.html merovingian]</ref>

[[Майордом]] [[Гримоалд Стари]] го отвлича след смъртта на баща му през [[656]] г. и го изпраща в [[манастир]] в [[Ирландия]]. По-късно той отива в [[Англия]], където е възпитаван в кралския двор. През [[676]] г. той е извикан от благородниците да се възкачи на трона в Австразия. На [[Пипин Ерсталски]] той дава да се грижи за управлението, а той се занимава със строене на църкви и манастири.

След възкачването си на трона Дегобер се показал като добър наследник на [[Хлодвиг III|Хлодвиг]] и установил порядък в държавата, която била разкъсвана от [[анархия]] и безпорядък.

През 5 в.век [[Рен льо Шато]] се казва Реде и е столица на [[вестготи]]те - германското племе, което се смята, че е наследило тайните и съкровищата на Соломоновия храм, както и има теория, че последния им крал Дагоберт II е пряк потомък на [[Иисус]].<ref>Жан Блум "''Рен льо Шато: вестготи, катари, тамплиери (Тайната на еретиците)''" ISBN 954-9513-44-0</ref> За него още пише и известният писател Дан Браун в своята книга "[[Шифърът на Леонардо]]". Някои изследователи смятат че след убийството на "наследника христов", оцелял неговият невръстен син, който бил скрит от [[инквизиция]]та.